Престъпление и наказание

 

Случвало ли ти се е като дете да направиш беля, и възрастен да ти се разкрещи и да те накаже? На мен ми се е случвало много пъти. Понякога дори не съм разбирала какъв точно е проблемът, понеже не винаги са ми обяснявали. Понякога съм била наясно дори и ако никой освен мен не знае за белята.

Какъв е бил ефектът от крясъците и наказанията? Когато са били твърде силни, те са измествали вниманието ми от моята беля към желанието на възпитателя да ми причини болка. Започвала съм да се чувствам като жертва, а не като пакостник. Съвсем естествено е идвало желанието ми да се защитя. Никога не плачех пред насилника, пардон, възпитателя, защото беше под достойнството ми и с всеки подобен случай, уважението и доверието ми към съответната личност се стопяваха.

Това, разбира се, никога не е харесвало на възпитателите. Но как биха се почувствали ако покажех, че страдам? Предполагам, че щяха да се почувстват по-големи от мен. Но аз съм изверг и ме боли единствено от факта че човешко същество може да падне дотам, че да желае страданието на други човешко същество. При вида на тази болка възпитателите биха сметнали, че се опитвам да ги унижа. Затова и не я показвам.

коментарите: в истинския блог 

Advertisements

Коментари са забранени.