имало още добри хора (вторник)

беше възкликнал Мистър Стоев, когато му връчвах любезната покана за коледно парти, отправена от моите ученици, на които се беше наложило да преподава 2-3 седмици. Мистър Стоев е Джентълмен и оцени изящния шрифт, който бях избрала и факта, че е поканен на скромно тържество в класната стая. Двете аудио-касети и шарената картонена топка за елха, които получи на партито го трогнаха.

Чак след десет години се сещам за думата “още”. Тогава не взех насериозно думите. Просто обичам, когато Мистър Стоев се радва. Днес се сетих, че тези думи може да са означавали точно това, което означават: “Някога имаше добри хора. Учуден съм, че все още се срещат.”

Наистина ли имаше добри хора, Сър? Как стана така, че забравихме за тях? Защо днес дори първокласниците са толкова цинични да смятат, че всичко се купува и продава, че на никого не му пука за тях, освен срещу заплащане? Защо майка ми се мята между ревността и гнева, когато разбере, че съм подарила нещо на “чужд човек” или съм му помогнала? Защо хората се смущават, когато им давам, въпреки че не са си позволили да поискат? Защо им изглежда задължаващо? И толкова ли непосилна им изглежда добрината, която някой ден бих могла да поискам?
Чета книга за немската окупация на Франция (ще пиша по-късно за нея) и попадам на ето такива пасажи:

“В тази тъжна Франция има чудесни хазяйки, от онези, които ни гледат по друг начин, които не приемат порядъчните хора да бъдат убивани само защото тяхната религия е различна. Жени, които не са забравили, че, чужденец или не, едно дете е свещено.”

Спомних си за дневника на Ане Франк, но не си спомням някога да е бил част от програмата по литература на сина ми. Спомням си, че чавдарчето и пионерчето, също като техните американски братя, скаутите, и съветските братя, Тимур и неговата команда, бяха горди да вършат добрини (колкото по-анонимно, толкова по-героично).

Днес ми се вижда по-лесно от всякога да се вършат добрини. Най-малкото няма нужда да се криеш от Гестапо. Още повече има Ротари Клуб, неправителствени организации, Червен Кръст, десетилетие на ромската интеграция, програма “Младеж”. А аз дори не забелязах, че бутилката с мляко е стояла няколко дни пред вратата на единствената ми съседка на етажа. В това време тя получила инсулт и лежала безпомощно на пода.

коментари: в истинския блог 

Advertisements

Коментари са забранени.