децата на свободата

liberte.jpg

Прочетох “Децата на свободата” на Марк Леви. Това е разказ на оцелял член на една от нелегалните антифашистки младежки бригади, действащи в окупираната от Хитлер Франция. Средната възраст в такава организация е около 20 години. Дейностите – взривяване на влакове и заводи, повреждане на самолети, покушения над немски офицери и френските им помощници.

Вместо да си траят – да работят, да учат, да се любят и да чакат свободата да дойде на крилете на съюзническите самолети, тези деца гладуват, студуват, страхуват се, убиват, умират. Внимават да не наранят невинни хора и успяват като рискуват собствените си кожи.

Непрекъснато се страхуват, но смятат, че този страх е по-малък от онзи, който са изпитали когато име е била отнета свободата. Междувременно разпръскват позиви, в които непрекъснато обясняват действията си. Ето защо повечето хора им симпатизират, и все повече стават тези, които се престрашават да им помагат или да се присъединят към подобни групи или Съпротивата.

Повечето от тези млади хора са чужденци, голяма част от тях евреи от различни европейски страни. Действат по своя инициатива. По някое време Съпротивата ги използва, но в края на войната прекъсва връзки с тях, понеже на свободна Франция ще са й нужни герои-французи, а не чужденци, за да може Гол да управлява бляскаво. Ето защо, когато Съпротивата може да ги предупреди, че са в опасност, тя пропуска да го направи, и повечето са заловени, изтезавани, затворени, а в самия край на войната натоварени на влак, който пътува към лагерите на смъртта.

Ето такива малки аматьорски групи деца са направили толкова много за да забавят действията на Хитлер и да помагат на съюзниците да печелят време. Благодарение на тях, милиони патрони и гранати не са били произведени, стотици самолети не са излетели, влакове не са пренесли оръжия и гориво. Хиляди хора са събрали смелост да се борят за свободата си или поне да пречат на тези, които са им я отнели. Хиляди хора са станали по-човечни и са запазили живота на други, рискувайки повече от спокойствието си. В крайна сметка, Франция признава заслугите им две десетилетия по-късно.

Плаках много пъти, докато четох тази книга. Предполагам, че повечето млади хора тук никога няма да научат подобни истории. Някаква странна политическа коректност ги изтри от родната ни история и учебни програми. Радвам се, че като дете съм чела книги като “Митко Палаузов”, смятам да си намеря филма “Черните ангели” (ето какво пишат за този филм днес:  “Черните ангели” (1970) се оказва горчив размисъл за безперспективността на революционния тероризъм, на левичарското насилие за налагане на най-прогресивните идеи с пистолет и автомат и с гангстерските похвати на Бони и Клайд и Джон Дилинджър. Затуй и в този най-зрелищен и въздействащ наш соцекшън рицарите на справедливостта и хладните остриета на НОВА на финала деградират до фанатизирани убийци, готови да жертват живота си в името на свръхзадачата да застрелят главния прокурор на Царството.), а днес имах невероятния късмет да си купя на DVD “Илюзия” на Людмил Стайков (който е бил забранен по времето на комунизма, колкото и странно да звучи). Чела съм “Сватбата на Антон” (романа) и знам как е умрял Вапцаров. Знам защо 9 май е Ден на Европа. Знам, че нищо не знам.

коментари: в истинския блог 

Advertisements

Коментари са забранени.