дванайсет секунди тишина

В тон с неувяхващата ми мечта да се пенсионирам, прекратяването на трудовите ми взаимоотношения с работодател, прибавянето на 40 часа седмично към свободното ми време, прочетох “Дванайсет секунди тишина” на щвейцарския писател Силвио Блатер (Zwolf Sekunden Stille, Silvio Blatter), която съм купила само за 7 лева преди не повече от 2 години.

Това е силно ненатрапчива и слабо сюжетна книга за началото на едно пенсиониране. Прекрасно е да си безполезен, да не ти се налага да правиш нищо, дори и ако някой го очаква от теб, а и най-вероятно никой нищо не очаква, защото си изгубил мястото си в обществото.

Уважаемата публика може да каже, че така би могъл да се чувства човек, който се е пенсионирал на 58 като шеф на отдел в преуспяваща швейцарска издателска група. Ще отговоря, че когато Лао Дзъ е напуснал уважаваното си място и се е отправил тихо към неизвестното – пеш, с тояжка и малко вързопче – банковите сметки още не са били открити.

Ойларипииии! След 20 минути (10.50 a. m., петък) ще се срещнем с Дафа, за да направим нещо безполезно. Още не знам какво. Не ми завиждай, како Сийке, и ти можеш да си една от нас.

коментари: в истинския блог

Advertisements

Коментари са забранени.