Желязната завеса в махалата (70те)

Наскоро майка ми разказа за пореден път историята за моите сандали: как съм имала много хубави сандали, а Лора ми се подигравала, че не са хубави, понеже не са от Германия като нейните. Обичам Лора, затова затворих устата на майка ми със спомена, че ме подучи да кажа на Бинчето “търбух”, след което го направих в удобен за мен случай, но после ми беше много тъпо. Майка ми отрече и се разсърди.

Факт е, обаче, че децата, които имаха роднини в несоциалистическа чужбина, бяха особено горди с това, а ние, дето нямахме, им завиждахме.

От Гърция, Швеция и Германия пристигаха красиви дрехи и играчки, а шведите и немците изглеждаха божествено и носеха дървено сабо.

И аз имах вносни неща, но от СССР, които също бяха cool – диапозитиви от Ермитажа, матрьошки, пумпал с руска тройка, калейдоскоп, но те не изглеждаха така изпипани като западните. Липсваше им комерсиалният блясък, който, признавам, все още има власт над мен – всеки който си е купувал шоколадово яйце различно от Kinder, може да направи сравнението (в полза на Киндер, естествено) и да ме разбере.

И до днес този усет към дизайна, материята и изработката не ме е изоставил. Много хора, обаче, в детството си са пропуснали срещата със западния дизайн. Ето защо днес лесно пазаруват предмети произведени в Китай и предложени от Кауфланд – да речем, такива играчки. Може би това е едно от обясненията за появата на “фьешъните” (грр!) по улиците на Хасково.

За съжаление, тези деца са пропуснали и срещите с руската духовност, въплътена в съветски джунджурии, но това е друга тема.

Да, на тази възраст Западът те спечелва с добрия дизайн – ако си имал късмета да се докоснеш до него. Често си мисля, че ако в магазините се продаваха свободно красиви неща, комунизмът можеше да не рухне, ама ще оставя тази естетическа теория за друг път, както и срещите ми с Кореком.

коментарите: в истинския блог

Ние пишем история. Накратко. Подробно. А ти? 

Advertisements

Коментари са забранени.