В коментарите по тази тема, Denia спомена, че в Чехия непрекъснато се говори, говори, говори за нещата, които са се случвали по времето на социализма, а тук, в България, твърде бързо ни е хванала амнезия.

Не съм свидетел на това как е било някога в Чехия, но ми се струва, че там хората не са спирали да говорят. Ето защо и имало моменти, в които социализмът е започвал да се пропуква под съмненията, та се е налагало да дойде някой и друг братски танк да го подпре. Малкото което знам е от романите на Милан Кундера.

В България, обаче, съм живяла почти 37 години. Спомням си, че хората разказваха по някой и друг политически виц, че някои слушаха “Свободна Европа” и подобни, но не си спомням нито преди, нито след падането на социализма, да съм била свидетел на нещо повече от обмен на факти и фикции. Не съм присъствала на задълбочени разговори, които целят да търсят обяснение (изключвам размишленията на журналисти, политолози и разговори с мои ученици, когато темата за упражнение ни е насочвала към социализма).

Накратко: хората тук не обичат да се задълбочават. Докато минават между капките, не се интересуват какво точно вали.

Ние пишем история. Накратко. Подробно. А ти?

Advertisements

Коментари са забранени.