Инвентаризация на родителските страхове

(темата е вдъхновена от блога на LeeAnn, която чест(н)о пише за възпитанието на децата и някой ден ще издаде книга за това)

С времето се отърсвам от страховете си, включително родителските. Преди малко направих инвентаризация, за да разбера колко са ми останали. Прилагам списък:

1. Страх ме е Стоян да не бъде блъснат от кола

В Хасково карат като луди. Той е късоглед и отнесен. Знам, че няма да рухна ако това се случи, но човекът е само на 14, мечтае да живее дълго, и ако планът му се осъществи, е вероятно да бъде щастлив и да направи интересни, а може би и полезни неща. Струва си да поживее още.

2. Страх ме е Стоян да не завърши с плачевно ниски оценки в дипломата

Трудно се съсредоточава върху скучно и неясно преподавани неща, а и обикновено не се харесва учителките. Не е и особено организиран и амбициозен. Не съм маниак на тема оценки, но ако стане така, няма да има шансове да учи в хубав университет. Не че съм на мнение, че човек непременно трябва да отиде в колеж, но едно свястно либерално образование ще компенсира идиотията, в която принудително пребивават българските деца цели 12 години. Може пък да иска да се подготви за професия, чието практикуване изисква диплома. Така че нема лошо да има шансове.

3. Страх ме е Стоян да не затъпее

Всъщност това е най-големият ми страх. Мисля, че човек може да е щастлив и без образование, но по-добре мъртъв, отколкото тъп.

Макар че е любопитен и прилично интелигентен, и когато се интересува от  нещо, може да му посвети половин денонощие без да отиде до тоалетната или да яде, напоследък гледа  твърде много клипове на Music Idol, мотае се в някакви тъпи форуми, скучае в училище и не е обграден с хора, които имат кой знае какви широки / дълбоки интереси. Ама какво знам аз?

Анастасия, едно мъдро и непрестанно поумняващо момиче, ми даде книгата “Как оглупях”. Ще я прочета тези дни и вероятно ще я дам на Стоян. Надявам се да помогне.

Какви са твоите (бъдещи) родителски страхове? За какво според теб пропускам да се страхувам? Очаквай (някой ден) текст за родителските страхове, които съм загубила по пътя.

коментари: в истинския блог 

Advertisements

Коментари са забранени.