Жабата – моята фея-кръстница

Интро

Предизвикаха ме да участвам в една сватовническа игра – да представя свой необвързан познат. Представям ви Жабата, с която не сме се виждали от лятото на 1995 и доскоро почти не бяхме поддържали връзка, но така или иначе, винаги сме се познавали – още преди да се срещнем. Тогава бях във втори курс, а тя в първи. Не помня откъде се познаваме, но се оказахме съседки. Обожавах къщата, в която живееше на квартира. Атмосферата на сегашния ми апартамент, особено кухнята, в която понякога някой се отбива, леко напомня за нея, но много леко.

После за малко живяхме заедно, но почти никак, за съжаление, защото аз се преместих малко след това, понеже сложих край на рекордно краткия си брак. Всъщност тя ми беше кума, заедно с още един прекрасен мой приятел, за когото ще пиша някой ден. И като съм подкарала така, ще представя и младоженеца, както се каня отдавна, защото си струва да го познавате. Поне само заради картините му. Но всяко нещо с времето си.

Не, не искам това да се превръща в разказ за мен, но няма как – ние сме свързани. Сега си мисля, че ако не се бях омъжила, а после изчезнала, можехме да поживеем заедно като волни госпожици и кой знае какъв щеше да е сега животът ни, но не съжалявам за нищо. Нали и ти, Жабке?

Ето я

Ако харесваш мен, ще харесаш и нея. Това, по което се различаваме е, че тя е много по-романтична от мен и, струва ми се, доста по-търпелива или по-нерешителна, не знам.

Може би й се иска да прилича на Мечо Пух, но по-скоро прилича на Прасчо – едно по-плахо и чувствително животинче. Може би трябва да поскача като Тигър, за да падне в средата и да стане Пух.

Тя обича красивите неща – книги, музика и всякави изкуства.

Тя обича да пътешества по света.

Тя никога няма да се превърне в лелка.

Тя има лице и очи, които би било хубаво някой да нарисува – с маслени бои.

Тя е човек, с когото можеш просто да бъдеш, без никога да скучаеш. Освен това може и доста да се посмееш. Понеже съм честна, ще добавя, че понякога е като палавите феи, но няма да разкажа нищо.

На нея принадлежи мисълта, че любовта няма нищо общо с понасянето.

Никога не съм й казвала, че когато съм я виждала да готви леща или да реже лук за салата, съм се изпълвала с вдъхновение и копнеж и аз да правя красиви неща.

Преди много години, когато й бях писала нещо в духа на “Не искам повече да си имам работа с мъже”, тя ми беше отговорила, че се учудва какво може да имам против брака. Ако на нея някога й бил предложил някой, който да й харесва, щяла да се омъжи. В тази връзка й отговарям след повече от 10 години: ако и на мен ми се случи, ще те поканя отново за кума. Без майтап. Ако не се случи, бихме могли да сключим брак двете в някоя толерантна към нас страна. С този акт ще подкрепим новоизгряващата институция на хомосексуалните бракове и ще влезем в новините: “Две претенциозни стари моми сключват брак.”, след което ще валят интервюта.

Забравих да добавя, че пее страхотно и има талант на актриса. Винаги ми е напомняла за Невена Коканова.

Не съм сигурна дали е фея или принцеса или и двете заедно. Целуни Жабата!

и продължавай да гласуваш за мен 

коментарите тук 

Advertisements

Коментари са забранени.