садистичните ми експерименти

Последният път когато дадох пари на Албена беше преди две седмици. Продължаваме да се виждаме за малко два пъти седмично, когато идва да чисти. Вчера отново я питах дали внучката й си е дошла, но тя каза, че все още не  е. Третата версия за заминаването й на изследвания беше като първата – с роднина от Чирпан, който има подобен здравословен проблем.

Чудя се какво става; прехвърлям хипотези – примерно, че момичето е взето за робиня, че белите петна в паметта на Албена растат и т.н.

Миналата седмица се опитах да подпитам хамалите, които пренесоха офиса дали познават Албена, но не задълбах много, понеже не ми се искаше и те да се интересуват много от мен, така че не можаха да се сетят за нея.

Последните пъти Албена е някак посърнала. Споделя ми за нейни здравословни проблеми и я убеждавам да отиде на лекар. Не я питам дали има нужда от нещо, и тя не иска нищо от мен.

Искам да разбера истината, но не искам да я притискам и да я оставям с горчивото чувство, че й нямам доверие. По принцип мразя да изобличавам лъжите на хората, дори и когато са очевидни. Става ми тъжно за тях и не винаги разбирам защо го правят.

Чудя се докога ще се сдържам да не й тикна в ръцете пари. Странна ситуация. Чувствам се леко садистично.

Миналата седмица Грозданка ми съобщи, че отново имат натрупан неплатен наем за 6 месеца. За няколко дни сроковете за плащане или изгонване се скъсиха от 2 на 1 месеца, а накрая стигнаха 3 дни. На това отговорих с дълга реч, че семейството й разполагаше с цяла година да промени нещо в живота си. Освен това й напомних, че е индивид, който може да помисли извън рамките на стадото, след като очевидно притежава качества, които повечето й роднини не притежават. Не знам дали съм действала като змията в райската градина и дали някое симпатично момиче ще се измъкне от този патриархален капан.

Относно документите за социални помощи, обясних й какво да направи и се разбрахме да действат сами и да ми се обадят ако имат затруднения.

Всички са още живи, което не ги прави здрави и процъфтяващи, разбира се. Наясно съм, че ако се захвана сериозно мога да направя нещо, което осезаемо да подобри положението им, пък и на повече цигани, но не се захващам. Нямам благовидно оправдание. Занимавам се с компенсиране на пораженията нанесени от околната среда върху интелектуалното и други развития на група млади хора. Може би в това има повече смисъл – така се увеличават способните и желаещите да правят добре смислени неща.

Струва ми се, че да лекуващ пораженията, нанесени от българското образование и манталитет е по-трудно отколкото да промениш бита на циганите. С послените нещата са по-простички и опират до кокала. Но първото ми е по-интересно, и някак по-важно. Може да е заради “параноята” ми, че огромни маси българи ще се срутят в ситуацията на циганите поради растящото невежество, в съчетание с нараставащата сложност на съвременния свят.

Опрях дотам да плаша учениците си с работа в sweatshops. И някак не съм сигурна дали значителна част от тяхното поколение (и не само) няма да е лишена и от тази възможност.

Докога българите ще живеят на магия?

ако те кефя, гласувай тук

коментари тук 

Advertisements

Коментари са забранени.