бърза поща

В романтичното минало, когато писмата се пишеха на хартия, хората знаеха, че пътуването до получателя ще отнеме дни или седмици, а отговорът още толкова. За светкавична комуникация се използваше телеграмата или телефона. Това означава, че хората са имали търпение куриерът да достави телеграмата и са били наясно с вероятността получателят да не е у дома. По същия начин са били наясно, че този на когото звънят може да се намира далеч от телефона. Дори и след появата на факса, хората знаеха, че получателят може да не стои край факса и имаха търпение.

След появата на мобилните телефони и електронната поща хората изгубиха търпение и забравиха, че технологията е само средство за бързо изпращане на информация, а не източник на информация. Все повече хора очакват, че щом имаш email адрес, си на разположение денонощно и си в състояние да отговориш най-късно до 24 часа. По същия начин, все повече хора се чувстват длъжни да отговорят светкавично, дори и ако не са в състояние. И като не успеят, някои започват да се чувстват виновни. А тези, които очакват отговор се ядосват. Ето защо Лонги пита толкова ли е трудно да напишеш email.

Аз отговарям светкавично: да, понякога е не само трудно, но и невъзможно да родиш смислен отговор на някое писмо. Причините могат да варират от наличие на десетки такива писма, няколко звънящи линии, опитващи се да комуникират с теб тет-а-тет, както и в Skype, примерно. А може и да не е нито едно от тези тривиални неща. Може да имаш разстройство, придружено с повръщане или да е трябвало да закараш майка си до болницата с прединфарктни симптоми. Едно от малкото неща, които са се случвали на мен лично, и то във времената, в които не можех да си представя какво е да не отговоря на чакащия светкавично или да не вземеш двата си мобилни телефона в тоалетната.

Новата ми тактика е да не рискувам живота си за да отговоря на писмо или телефонно обаждане, така че на все повече хора им се налага да ме чакат. Разбира се, би било прекрасно ако човек драсне един ред да каже, че ще може да отговори след еди колко си време, но дори и това понякога е наистина почти невъзможно, така че е хубаво очакващият отговора да се научи на търпение, което е едно от първите неща, на които се научаваме, за да навлезем в цивилизацията. Преди много години Лонги се е научил да чака ако му се ака и наблизо няма тоалетна. Ето в този дух може да се научи на търпение и за други неща.

Когато човек е търпелив, той не си губи времето да се ядосва на тези които го карат да чака. В това време си намира друго занимание. А ако въпросът е на живот и смърт, звъни по телефона. Хубаво е да си спомним, че когато е въпрос на живот и смърт, телефоните са с трицифрени номера. Дори и когато искаме да се обадим на такива номера, може да нямаме телефон под ръка (по-голямата част от човечеството няма), а ако се обадим, бива да имаме предвид че линейките, пожарните и полицейските коли понякога закъсняват (чакала съм линейка 2 часа, както и полиция, която не е идвала), а някои дори може да катастрофират по пътя. Това е част от живота. Можем да се ядосваме, а може и да не се.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Коментирай веднага тук , че иначе ….

Advertisements

Коментари са забранени.