ревността

В “Дом на края на света” на Майкъл Кънингам има момент, в който една майка ревнува тринайсетгодишния си син заради новия му приятел. В главата й се върти следната паникьосана молба “Не го прави. Моля те, не ме намразвай. Можеш да си живееш живота и без да се отричаш от мен.” Чудя се кога лоялността започва да ни обърква, кога се предаваме и оставяме да ни задуши, кога се научаваме да задушаваме с нея.

Мисля, че в “нормалните” семейства започва с ревността на родителите. Още на три ме бяха питали кого обичам повече – татко или мама. Макар че харесвах повече татко, на Дядо Мраз казах “Майка” – сигурно съм усещала че така е редно, а може би и че няма да бъда наказана от баща ми. Това, разбира се, не пречи на майка ми да припомня историята повече от 30 години – ту за да покаже, че в детството си съм била лицемер, ту за да напомни, че баща ми е ревнивец под прикритие.

Много пъти са ми казвали, че имам голям късмет, задето бащата на Стоян не се интересува от него – така детето нямало да се раздвоява. Никога не съм разбирала защо някой трябва да се раздвоява заради това че обича повече от един човек. Любовта ми към приятелите ми нямаше да ме затруднява да обичам майка си ако тя самата не настояваше да бъде единствената обичана.

Майка ми не е единственият човек който настоява за екслузивната ми любов. Нито пък приятелите ми са единствения обект на ревност. Най-различни хора ме ревнуват заради най-различни неща: един смятат че отделям повече време на други, други смятат че би трябвало да предпочета да правя нещо с тях, отколкото нещо сама. Любимото им изречение е “Хич не се обаждаш.”

Всичи тези оплаквания ме уморяват. Понякога дори успяват да ме накарат да се почувствам гузна, но като цяло, по-скоро още по-малко ми се иска да се видя с някого, след като получа подобни укори.

Всички биха дишали много по-леко ако осъзнаят, че да обичаш един не предполага да не обичаш друг, че да харесваш собствената си компания не означава че (вече) не се радваш и на нечия друга.

Да, връзката ти с този приятел / роднина е специална … точно както тази с всеки друг. Да, понякога е важно да сте само двамата … както друг път е важно да сте само двамата с който и да е друг.

Ето как го правим ние с Дафа. Тя пита “Да поканя ли и Х или искаш да сме само двете?”. Толкова е просто и лесно. Добре че не сме част от обща тайфа – тези групи често са толкова жестоки с тези които са си позволили да пият кафе с един-двама вместо с всички накуп.

Ако те кефя, гласувай за мен тук

коментарите тук

Advertisements

Коментари са забранени.