егономика

Макар и да има толкова добре измислено име, тази книга не е от най-силно впечатлилите ме книги за бизнес. Щях да пиша,че не бих се сетила да я препоръчам, но би било несправедливо. Щях да тръгна от факта,че книги за бизнес препоръчвам само на учениците си, а от тази книга се нуждаят на първо място шефовете на организации, но не е само това. Книгата е полезна на всеки, който би искал да общува успешно – във всякакъв контекст – в училище, в семейството, в работния екип, в магазина … където и да е.

Може да не е кой знае колко задълбочена, но дава теми за размисъл и линк към сайта. Най-ценното е, че те кара да се замислиш за самия себе си на първо място. Понякога нямаш кой знае какъв избор и ти се налага да си вадиш хляба в доста тягостна обстановка. Не че книгата ще те научи как да я промениш изцяло, понеже няма как да зависи от теб ако си на твърде ниска позиция, но може поне да ти помогне да изясниш кои от притесненията ти са въображаеми, кои истински, пък и да ти даде някои съвети, които може да събереш кураж да използваш и да се окажеш в положението на Зайо, който се осмелил да зададе въпрос на Ламята. Нали знаеш вица за ламята, която направила график на животните, които трябвало да се повявяват в леговището й за да служат за закуска, обяд, вечеря. Накрая попитала дали има въпроси, но един Зайо се престрашил да попита, “А може ли да не идвам?”. “Да. Нали съм Добрата Ламя Спаска.”

Понякога твърде голямото ни самочувствие или твърде ниската ни самооценка изкривяват реалността и ни изпълват с неоправдани чувства на превъзходство или страх. Ето този проблем изследва книгата и показва как (според нейната терминология; аз бих употребила друга) твърде слабо развитото его или прекомерно раздутото его могат да попречат на успехите в бизнеса. Пак напомням, че книгата е ценна и извън контекста на бизнеса, а на ръководителите в бизнеса (пък и в нестопанския сектор) идва да напомни, че е много важно да учат психология и да наемат свестни външни консултанти, които да им помогнат да изградят климат, който да подкрепя, а не да подкопава организациите им. Хубаво е и тези, които смятат да учат и практикуват мениджмънт да попрочетат такива книжки преди да отидат в университета, понеже някои програми могат да ги залеят с факти и формули и да не ги оставят да си поемат дъх, и накрая да им внушат, че са готови да ръководят.

Книгата разглежда въпроси за смирението, любопитството и честността и пр. Хубаво е, че дава доста конкретни примери с личности и организации, а някои от примерите са съвсем пресни (книгата е издадена 2007).

Забавлява ме фактът, че най-известните университети в света инвестират в изследването на куп проблеми, които намирам за болезнени в българския мениджмънт, а повечето нашенци като че смятат че са наясно как се работи с хора, и ако все пак провеждат обучения и подобни, в повечето случаи е заради изискването на някой “отгоре” или “отвън”. Като че всичко в мениджмънта е просто като да правиш боклучави кренвирши. То и на мен ми се струва, че е толкова просто когато работиш да оставиш настрана личните неща, но за повечето хора явно не е.

ако те кефя, гласувай за мен тук

ако искаш да коментираш, в истинския блог

Advertisements

Коментари са забранени.