как мислят лекарите

е задължително четиво за бъдещи и настоящи лекари, независимо дали професионалният им избор е мотивиран от усещането за призвание или стремежа към финансово благополучие. И едните, и другите се нуждаят от по-добро мислене, което да не оставя пациентите им единствено на милостта на Оня Горе.

Книгата разглежда не само интелектуалните, но и емоционалните предпоставки за грешки в диагностицирането и избора не лечение. Изследвано е влиянието на личния темперамент на лекаря, на особеностите на пациената, на лекарския екип, на медицинското образование, на здравното састраховане / осигуряване, на технологиите, на фармацевтичния маркетинг, на специалността, на начина по който се държат близките и т.н.

Макара че е писана с цел да покаже начините, по които се допускат грешки и начините, по които могат да се избегнат, книгата представлява подробен профил на лекарската професия като цяло и в частност на някои специалности. Желаещите да учат медицина могат да се уверят дали са подходящи за лекарската професия и ако да, дали наистина биха я практикували с удоволствие.

Книгата е предназначена за широката публика, т.е. повече за пациентите и техните близки, които, вместо да се молят всичко да бъде наред, биха могли да вземат по-добри решения и да помагат на лекарите да мислят по-добре.

Докато я четох, си спомних за мои познати, които години наред не успяват да се излекуват, за идиотките лекарски грешки, на които самата аз съм била жерттва, за собствената си уязвимост. Предупреждавам, че предразположените към хипохондрично мислене, ще получват доста храна за размисъл – като всяко лекарство, книгата има и странични ефекти. Те могат да се превърнат в положителни, ако използваш случая да помислиш за философията си за живота, болката и смъртта, и в добрия случай да погледнеш по-спокойно и на трите.

Всъщност си купих книгата с цел да науча повече за човешкото мислене и я прочетох веднага след Blink, защото исках да проследя някои модели. Обшият изод от двете книги е, че за доброто мислене е нужно време и спокойствие. Разбира се, в зависимост от начина ни на живот и от професията, може да се налага да вземаме бързи решения на базата на оскъдна информация, но ако напълно сме лишени от периоди на тишина, в които да осмисляме, ние не само че никога не стигаме до онова високо ниво на ескпертиза, което ни позволява да мислим добре дори и под стрес, но и се превръщаме в плиткомислещи и тревожни хора, а това обезсмисля голяма част от нашите действия. Тези, които все още помнят, че преди два месеца все още работех на две места и начина, по който се чувствах и държах тогава, могат да усетят разликата. В западната капиталистическа култура (към която гравитираме напоследък), повече се цени действието. Хората се очаровани от Тигъра, за когото няма невъзможни неща.Възхищават се на този, който пада отвисоко, но успява да се изправи. В героичните истории за тигри, обаче, не се разказва хората, които падат заедно с Тигъра или се оказват премазани под него.

Предпочитам да съм от онези, които не оставят следи, които избягват резките движения когато е възможно, както ме е учил татко. Ако съм герой от приказката на А. Милн, предпочитам да бъда Пух, центърът на мандалата.

Ако те кефя, гласувай за мен.

*Правих мандалата цяла сутрин на Photoshop (първото ми Photoshop произведение), което ме направи още по-търпелива. Благодаря на Стоян за съдействието.

**Ето я на български и на английски.

Коментарите: в истинския блог

Advertisements

Коментари са забранени.