Джеферсън в Париж

Снощи по телевизията гледах филма за Джеферсън по време на посланичеството си в Париж в края на царуването на Мария Антоанета (кралицата, която посъветва народа да яде пасти, когато няма хляб).

В Париж се срещат два свята: републиката, в която живеят граждани, но и роби, и монархията, в която поданиците на краля си позволяват да осмиват монарха и аристокрацията и да правят с тях буквално каквото решат.

В същото време, докато бедните граждани на Франция са оставени на себе си за да оцеляват, американските роби със сигурност имат покрив, дрехи и храна.

Аристократичен Париж е известен с хлабавия си морал, за който е нормално неизпитващите интимно привличане съпрузи да се чувстват свободни за извънбрачни връзки и същевременно да бъдат истински приятели помежду си. В пуританска Америка, където върховна ценност е семейството, мъжете се кълнат край смъртния одър на родилите солиден брой деца съпруги, че ще останат верни и никога няма да се оженят повторно, и спазват обещанието си, но това не им пречи да имат чернокожи наложници и толкова черни деца и внуци, колкото и бели. Докато разюзданите европейски аристократични семейства могат да обсъждат спокойно трепетите на умовете и сърцата си, моралните американци са задушавани от табута, част от които дори не осъзнават.

Кой избор е по-морален? Да станеш любовник на влюбена в теб робиня и да се грижиш за нея и общите ви деца или да й дадеш свободата да изкарва прехраната си сама навън, в свят, в който би имала шансове да работи като слугиня или проститутка?

Как ще уважиш правото на избор на дъщеря си – като й позволиш в чувствителна възраст, заради неразрешени конфликти с теб да стане монахиня или като й забраниш, за да й дадеш време да порасне преди да направи избор?

P.S. Ако в училище се разглеждаха повече дилеми, светът щеше да е по-малко фанатичен и по-толерантен, осъзнавайки многозначността. А ако “Гераците” се изучаваше в сравнение с книга, описваща разпада на робовладелската система в САЩ, може би учениците ми нямаше да са убедени че на всички географски карти Европа е изобразена като център на света.

Ето още едно ревю, с което не съм чак толкова съгласна.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Коментарите тук.

Advertisements

Коментари са забранени.