забравена мелодия за флейта

е филм за дилемата между себереализацията и сигурността. Дали да живееш както и с когото искаш или да живееш без вдъхновение да съжителстваш без любов и да вършиш неща, които намираш за безсмислени. (Друг е въпросът колко голям избор можеш да имаш да промениш начина си на живот в тоталитарната държава).

Някои биха го нарекли “криза на средната възраст”, но на мен ми се струва, че твърде много хора съвсем съзнателно избират живот, който ще ги доведе до нея още преди да навършат 20, защото това е моделът.

Ето защо перестройката (залезът на социализма) е просто декор. Ироничното е, че тук продължаваме да живеем сред същия декор – в страната имаме твърде много чиновници, които не стават за никаква друга работа, в света стихийните пориви се улавят и оглавяват – не непременно от правителствата, но от пазара. Ето това е недостатъкът на това да си живял половин живот в един обществен строй и още половин в друг – започваш да виждаш колко много си приличат. Това ме кара да се чудя дали да заявя отчаяно, че няма нищо ново под слънцето и няма изход, или да заявя възторжено, че няма нищо ново под слънцето, така че половината ми живот не е лишен от образователна стойност и се приближавам до важни прозрения.

Ах, да, филмът… сценарият отновно е на Елдар Рязанов (мисля, че освен предните три, имаме още негови филми) и отново можеш да наблюдаваш поразителните кастови различия на социализма. За себе си ще призная, че в апаратмента на главния герой видях предмети, които съм видяла за пръв път поне няколко години след социализма; раци и червен хайвер нямам спомен да съм яла и до днес, а опцията да притежавам фитнес уреди вкъщи все още ми се вижда декадентска на фона на жилищната ми площ, която е огромна в сравнение с тази, в която са се ширили градксите соц. жители от низшите съсловия в СССР.

P.S. В края на социализма (т.нар. перестройка) татко ми даде да прочета (в едно руско списание, за което беше абониран за да си управнява английския, “Светът и 20 век”) теорията за конвергенцията от Андрей Сахаров (да, същият, за когото Кърт Вонегът се възмущава, че е получил Нобелова награда за мир, след като е изобретил водородната бомба, същият, за когото в гимназиалните учебници днес пише скромно “дисидент”) – как капитализмът и социализмът може да са тръгнали от различни позиции, но всъщност се сближават. Тогава мислех, че ще се сближат така че да се получи нещо, което си представям, че е днешна Швеция. Сега ми прилича на друго. Ще поживеем и ще видим. Ако някой попадне на въпросната теория на Сахаров, нека ми прати линк.

 

Advertisements

Коментари са забранени.