класова борба vs. образование

Съгласна съм, че много работодатели по света експлоатират служителите си. Съгласна съм, че на много места служителите нямат ниаккъв друг избор освен да стачкуват, саботират, воюват. Свалям шапка на тези, които имат куража да го правят, поемайки риска да останат без доходи, че и да загинат.

В същото време, обаче, има много хора, които не са в капан, но се възприемат като че ли са. Те или се обявяват за безпомощни жертви или си служат с риториката на класовата борба, подобно на описаните по-горе. Това е твърде жалко.

Днес повече от всякога образованието играе ключова роля за просперитета на отделните хора, и днес много хора имат достъп до образователни ресурси, но не ги използват.

Всеки средностатистически български ученик може и да ходи в скапано училище, но ако живее в град, със сигурност има достъп до Интернет или поне библиотека. По-голямата част от средностатистическите ученици днес имат достъп до неща, за които дори не бих могла да мечтая през 80те, но докато аз прекарвах следобедите си в читалнята, а вечер не гледах TV, днес голяма част от най-амбициозните ученици не са чели книги до срещата си с мен (в 10-11 клас) и не схващат смисъла на четенето.

Вски от тези ученици теоретично би могъл да създаде модерен бизнес, който да печели без да ескплоатира или пък да стане не толкова лесно заменим експерт. Да, всички тези хора могат да не попаднат в капан, но повечето от тях попадат – наблюдавам го от години. Защо?

Advertisements

Коментари са забранени.