паметта на народа

е фикция.

В подкрепа на тази мисъл цитирам няколко реда от “20 век” на Хауърд Зин:

“Не бива да приемаме паметта на държавите като наша собствена. Нациите не са общности и никога не са били. Историята на която и да е страна, представена като родова история прикрива свирепи сблъсъци на интереси (понякога избухващи, а по-често подтискани) между завоеватели и завоювани, господари и роби, капиталисти и работници, доминиращи и доминирани по отношение на пол и раса. И в такъв свят на конфликти, светът на жертвите и палачите, работата на мислещите хора, както подсказва Камю, не е да бъдат на страната на палачите.”

Advertisements

Коментари са забранени.