Моделът (забранена книга)

от вчера ми се живее в Скандинавия

“Нашето познанство се дели на два периода – преди и след Възпитание на девойки в Чехия.” твърди Любо от “Пингвините”. От повратната точка нататък Любо е подготвен да купя какво ли не, но всъщност става все по-добър в предсказването на това какво ще купя. В много от случаите, след покупката, той нулира заглавието в инвентарния списък и книжарницата повече никога не го получава, освен ако някой не го поръча специално. Ето защо поне половината ми купени от “Пингвините” книги в Хасково са притежавани само от мен. Любо просто не дава шанс на другите, сигурен, че никога не биха пожелали моите четива. “Моделът” на норвежкия писател Ларш Собю Кристенсен ( Modellen, Lars Saabye Christensen) е една от тези книги.

“Какво щеше да избереш ако можеше – да оглушееш или да ослепееш?”. Главният герой смята, че това не е въпрос, а заплаха, но малцина се щастливците, на които се случва да избират между доброто и доброто – не повтаряме ли това, когато избираме политици? Тъжното не е в това, че не ни се предоставят хубави неща за избиране, а че ние сме слепи за повечето неща, но да оставим настрана собствените ми размишления.

Накратко книгата е за художник, който наближава 50те и подготвя изложба. Няколко месеца преди обявената дата разбира, че ще ослепее. Няма да кажа нищо повече за сюжета и съветвам да не четете други ревюта, за да не си развалите удоволствието. Изобщо не е мелодрама.

Книгата ме остави с въпрос, който си струва мисленето, но сега едва ли ще мисля по него, защото много по-важни от етичните въпроси се оказаха … описанията – да, това, което повечето хора обичат да прескачат. Има хубави книги, от които си струва да орежеш описанията понеже са някак насилени, но в тази специално съм ги маркирала – за пръв път маркирам описания.

Бяха кратички като хайку, но все пак различни, понеже бяха много цветни, а хайку за мен е монохромно (някой срещал ли е хайку с цветове?). Точно тази книга ми напомни, че отдавна не съм рисувала, че съм натрупала доста боички и хартия, но проблемът е, че ми се дорисува с масло – нещо, което нямам идея как се прави, но какво от това? Преди половин живот знаех още по-малко, но го правех. Кой се страхува да бъде аматьор?

Ако смяташ, че си струва да препоръката на тази книга да стигне до повече читатели, гласувай за блога тук.

Advertisements

Коментари са забранени.