Ботев, фасулът и джамията

Соня писа: “Чета те с удоволствие, но днес е 2 юни и очаквах друго от теб.
Бих искала да напишеш за Ботев. Знам, че е трудно, знам, че е много трудно, но искам да напишеш нещо за Ботев.”

Аз й отговорих: “смятах да го направя, но може да останеш още по-разочарована”.

Не че не мога да пиша за Ботев, но обикновено го свързвам с едно описание, което ми се е набило в главата от “Христо Ботйов, опит за биография” на Захари Стоянов, което хич не е подходящо за случая днес – Ботев, препасал възглавница, за да изглежда по-внушителен, размахва сабя и брада пред огледалото и държи речи. Но ето какво се бях отказала да напиша за 2 юни:

Обикновено не знам коя дата е, но днес разбрах по сирените. Тъкмо се бях прибрала от два курса навън: единият до ресторанта, а другия до театъра и започвах да готвя.

Не зарязах готвенето на фасула, а на Стоян, който ставаше от леглото за да погледне навън и да види какво става му казах, че е Денят на Ботев, но нямам намерение да стоя права и да се чувствам като кучето на Павлов, и защо точно денят на Ботев, а не денят на Левски? Какво прави Ботев по-специален? И ако постоя права вкъщи без да мърдам с какво ще направя света по-добър? И не знам защо трябва да ме стряскат по този начин.

Живея до джамията и предпочитам да слушам мюезина, а от площада да не долита “Всички на оружие!”. Молитвата му ми връща вечността и ме издига над злободневното. Нищо против лудата глава Ботев – от лудите винаги е имало нужда.

Това, че Ботев е роден по нашите земи и споделя с някои от нас един етнически произход не ни прави по-велики, нито по-малко цинични. И какво като чуем сирените веднъж годишно? Предпочитам всяка вечер да виждам по телевизията президента (такъв, какъвто съм писала, че трябва да е един президент) или който и да е мъдър човек, който да говори всеки ден на нацията колко и защо е важно да учим и да работим и т.н.

“Национализъм” днес звучи гордо (а някога учехме, че не е хубаво). Ето защо и думата “патриотизъм” ме изпълва с отвращение. С герои като Ботев се злоупотрябява систематично; в повечето случаи напоследък резултатът е възмутени възклицания от рода “Турците ще ни превземат.” Ето защо не пиша нищо и за 3 март, за да не получа прекалено много коментари.

Advertisements

Коментари са забранени.