самоосъзнаващата се вселена

 

Започва с най-достъпното попадало ми описание на квантовата физика, минава през психиката и стига до етиката, за да каже, че е време етиката да се изведе на научна основа. По пътя свързва науката и религията във философия на идеалистичен монизъм, за да утвърди тезата, че основата на вселената е не материята, а съзнанието.

Подсети ме, че отдавна не съм чела Емили Дикинсън и Т. С. Елиът; осъзнах, че Мечо Пух и Алиса са толкова квантови, че сякаш са писани с квантовата физика наум (но кой знае защо Алиса в квантовия свят нещо не ми потръгна, така че, Георги, ще я задържа още една година); спомних си, че Вени Г. ми беше дала достъп до Гьодел, Ешер, Бах, че имам Бхагавад Гита, че все може да я прочета, въпреки че навремето я купих само за да направя оборот на някакви мили хора; усетих, че е много важно да доизслушам лекциите на Саполски (повече за книгата му писах тук) за биологичната основа на психиката (Благодаря, Наско!). Или, както казват в едно рекламно клипче на един любим колеж, всичко се свързва в един фундаментален урок (да, да, и Юнг, и Кришнамурти, и Джоузеф Кембъл), макар че все още има доста бели петна – като, например, съветът на Исус ако те ударят по едната буза, да обърнеш и другата.

P.S. Госвами е вече пенсиониран професор по физика от Университета в Орегон. Каузата му е да възстанови усещането за смисъл и радост. Английското заглавие е The Self-Aware Universe.

Advertisements

Коментари са забранени.