костенурката художник

Ако срещата ти с акварела е била в обикновено училище, най-вероятно нямаш идея какво си изпуснал, защото може да не си виждал добри акварелни рисунки, или ако си виждал, да не си знаел, че са акварелни. Нещата, които произвеждахме в училище бяха продукт на некачествени бои + липса на каквато и да е идея какво да правим с тях.

Истинският акварел е прозрачен и лек. Това го отличава от маслото и темпера, които са непрозрачни и могат да се напластяват. Истинските майстори не използват бяла боя. Бялото в рисунките им блести с белотата на чистия лист.

Аз си падам по по-пестеливи рисунки, като повечето на Alwyn Crawshaw, затова и избрах да се уча от него. Мисля, че в книжарницата на Книгомания на “Шипка” съм виждала същия.

Разбира се, нямам нищо против и някои по-наситени рисунки, като тези на Щъркелов, признат за Цар на акварела. Преди години ми го препоръча моят приятел Добри, галерист в старата градска галерия – там дори май имаше някоя и друга негова картина.

Харесвам и тези по средата – например на Чудомир (да, авторът на Кака Сийка е и художник. Някой ден трябва да посетя музея му в Казанлък) – даже някога прерисувах неговата кошничарка.

Мисля, че зенът на акварела е в следното: да действаш бързо и смело – иначе стават едни сковани зубрачески изпипани рисунки, на които липсва размах.

Разбира се, има доста нещица, на които не ни учат в училище, но тези смятам за основни:

1. Има хубави и скапани бои, хартии и четки – ние обикновено купуваме на децата скапани, защото не знаем за съществуването на другите; другите не се продават в обикновените книжарници.

2. Има различни видове цветове – синьото не е просто синьо – има няколко качествено различни видове синьо; да не би тези червени квадратчета да са в еднакъв цвят?

Тук има още много цветове.

Днес започнах да си припомням цветовете и тренирах рисуване на тръби и постепенно изсветляване. Искаш ли да знаеш още неща за рисуването с акварел?

 

Advertisements

Коментари са забранени.