Истанбулски skyline

Снощи тъкмо щях да си лягам и реших да почета малко. Оказа се, че съм на стр. 108 от “Истанбул”, а там ме чака поредната черно-бяла снимка – Истанбул откъм морето, обвит в сутрешна мъгла. Веднага видях четири плана и реших, че е чудесен начин да изпробвам едно от пъривте неща, които човек трябва да научи, за да прави акварел – как се постигат по-светли и по-тъмни тонове от същия цвят.

В капачка или палитричка с легенчета (продават се във всяка обикновена книжарница) разбъркай вода и боя, за да получиш разтвор в най-светлия тон. Не гледай колко е светъл разтвора в легенчето, а пробвай на хартия. Нормално е в легенчето да изглежда доста по-тъмен.

Само с този разтвор и една-единствена четка можеш да направиш рисунка. Ето какво направих аз:

Скицирах с молив. Използвах по-мек молив, защото ако е прекалено блед, а ще рисуваш в по-тъмни тонове, може да ти изчезне рисунката и да не виждаш какво оцветяваш! Меките моливи са с обозначение В. Колкото по-голяма е цифрата пред В, толкова по-мазен и плътен е моливът. Не се чувствай гузен заради предварителното скициране. Повечето велики художници го правят. Забрави изискванията на учителя по рисуване да използваш направо акварела.

Предварително си наумих кои части да оставя бели, за да придам отблясъците на слънцето по морската шир. Някои съвременни художници използват cheat mode – залепват разни неща върху повърхностите които искат да останат бели, а после ги отлепят. Но не и аз. Аз съм майстор. Пък и нямам от това вещество.

Използвах доста дебела кръгла четка ( #10, но не съм сигурна дали всички номерации са еднакви) за всичко. Първо, с нея бързо се покриват големи повърхности (Не е хубаво част от слоя да засъхне и докато се опитваш да покриеш голяма площ, без да искаш да повториш отново някой участък. Повтореното ще изглежда по-тъмно. Всъщност това е днешният урок.). Второ, връхчето й е тънко и могат да се правят и по-фини детайли.

Нанесох един пласт на целия лист (внимавах да не зацапам определеното за бяло). Почаках да изсъхне. Всъщност не чаках, ами го изсуших със сушоара, понеже нямах търпение. Така направих и с останалите пластове.

Първият пласт можеш да видиш като небе и част от морето.

Вторият пласт нанесох върху сградите, лодките и цапнах малко за вълни, понеже още не знам как да направя море. Изсъхна.

Третият пласт пренебрегна най-задния ред сгради, за да изглеждат по-бледи, в далечина и покри всички останали сгради и лодките.Изсъхна.

Четвъртият пласт покри само първия ред сгради и лодките.

Ето как, само с едно легенче разтвор направих пейзаж, в който има дълбочина.

Имам една грешка: не знам как минаретата станаха малко по-тъмни от втория ред сгради, към който принадлежат – явно съм се поразсеяла и съм ги минала още веднъж.

Важното в случая е човек да има вяра, че ще се получи, понеже докато нанася поредния пласт почти не личи, че ще се получи по-тъмен.

С почти суха четка минах части от бялото, за да се получат малки петънца, та отблясъците да бъдат по-реалистични уж.

Това което трябва да запомниш:

Тъмното не може да стане светло, затова планирай добре предварително. Ако искаш бели участъци, просто не ги оцветявай.

След изсъхване на един слой, нанасянето на следващ от същия разтвор прави участъка по-тъмен.

 

Advertisements

Коментари са забранени.