законът за шпионажа

 

The Espionage Act е приет в САЩ през 1917 година. Благодарение на него, по време на Първата световна война, в затвора лесно попадат тези, които не крият анти-военните си настроения (осъдени са около 900 души). Съвсем справедливо, разбира се, понеже според този закон докато САЩ е във война, всеки който умишлено се опита или успее да предизвика неподчинение на висшестоящия, нелоялност, бунт или отказ от изпълнение на задължения в армията или военния флот на САЩ или възпрепятства набирането на военнослужещи следва да бъде наказан. Този закон е в сила и днес, особено днес, когато САЩ е във война – в Ирак, с тероризма … може би има нещо общо със забраната американските войници да поддържат блогове докато са в Ирак, както и други подобни ограничения: достъп до YouTube, MySpace, и т.н.

По време на Първата световна война, този закон не е единственият инструмент да се поддържат про-военни настроения. Не, не са само обичайните заподозрени, медиите. Създават се доброволни отряди, активизира се полицията, които да предотвратяват събирания и митинги. Включват се дори и пощите, за да се проследяват писмата на заподозрените, а също и да се спира разпространението на печатни издания с анти-военни материали.

Училищата и университетите трябва да поддържат бойния дух. Колумбийският университет уволнява преподавател, а друг напуска сам, обвинявайки управителното тяло в тесногръдие.

В параноята си правителството решава да задържи и депортира колкото се може повече имигранти, които все още не са със статут на американски граждани. През януари, 1920 са арестувани четири хиляди души – задържани за продължително време, осъдени на тайни заседания и депортирани.

Републиканци и демократи решават, че е време да пренебрегнат боричканията си, понеже имат общ враг – набиращите популярност социалисти. Колко по-хубаво е врагът да е отвън. Тогава нацията се обединява много по-лесно. И все пак, дори войната има нужда от реклама.

Advertisements

Коментари са забранени.