пътуването на героя

Преди няколко дни гледахме Zeitgeist, чиято първа част ме отврати. Тъжно е, че много хора ще я възприемат като откровение, което си въобразяват, че ще ги освободи. Според мен, то ще ограби и без това бедния им свят.

Въпросната първа част разглежда набързо няколко мита от различни места и епохи, открива паралелите между тях, за да докаже, че митът за Исус е плагиатство.

От задълбочените изследователи на митове, като Джоузеф Кембъл и Карл Юнг, например, знам, че на различни места, в различни времена са се раждали и продължават да се раждат митове. Макар на пръв поглед различни, тъй като идват от различни култури, тези истории много си приличат.

Нормално е този загадъчен факт да впечатлява, понеже душата обича мистериозното, а умът винаги иска да разбере. “Разбулването” на загадки продава. Доказателство са Zeitgeist и “Шифърът на Леонардо”.

Моето обяснение, което мога да дам благодарение на интереса си към митологията, антропологията и психологията е следното:

Не е задължително някой от някого да е плагиатствал, макар че се случва. Но дори плагиатстването потвърждава теорията, че има неща, които докосват всяка душа. Тези неща често се откриват в истории – митове, вълшебни приказки, игрални и анимационни филми, биографии. В основите на тези истории са едни и същи елементи.

Получава се така, защото се разказват от хора, а хората са от един и същ биологичен вид, т.е. умовете им са устроени така, че да създават сходни неща. Знаеш, че понякога се случва двама души да направят едно и също научно откритие независимо един от друг. Ето защо после го кръщават и на двамата.

Една от общите истории е пътешествието на героя: Одисей, Язон и златното руно, Хобитът, изоставил уютната си дупка, юнакът със златната ябълка, Индиана Джоунс, рицарите, търсещи Граала и т.н. Такива истории се срещат и в големите религии: Мойсей отива в планината, Исус прекарва известно време в пустинята, Буда мъчи плътта си, скитайки с разни аскети, докато стигне до дървото и седне под него в поза “Лотос”.

Някои култури дори задължават младите хора да правят своите пътешествия и им организират ритуали, които да им помогнат да пораснат. В други култури някои предприемат поклонническо пътешествие до свещено място, след което ги наричат “Хаджи” или нещо друго. Когато, обаче, започнат да се спазват твърде точни процедури какво и как да се прави, на мен ми светва лампичка и си казвам, че хората вече са изгубили смисъла и правят нещо само за да уважат културата си или за да се подсигурят – както много от нас палят свещи, кръщават или обрязват децата си и т.н.

За какво му е на човек да преприема пътешествие? Всеки си има съкровена цел, както добре е описано в “Пътуване към Изтока” на Херман Хесе. Някои търсят принцеси, други златни ябълки – каквото смятат, че ще ги направи щастливи.

Докъде пътешестват? Някои се придвижват физически в пространството – отиват до Божи Гроб, до Мека или Кръстова гора, в колеж на другия край на света, а трети си седят вкъщи и пушат лула. В крайна сметка, тези които успяват, стигат до едно и също място: собствената си душа, и откриват какво е важно за тях, а не какво им е внушено че им е важно.

Някои смятат, че героят прави едно пътешествие. На мен ми се струва, че прави чести пътешествия – по-дълги или по-кратки. И донася малко или голямо съкровище, с което прави света по-добър, дори и да не си дава сметка за това.

Някои пътешествия са впечатляващи и стават популярни. Други са значими само за героя и остават неразбрани, а понякога и незабелязани за другите.

Advertisements

Коментари са забранени.