Истанбул (книгата)

За Орхан Памук бях чула две неща – че не бива да не знам кой е Орхан Памук ( и защо да не бива?!?) и че е тежък (тягостен?) за четене. Всъщност бях пуснала и двете покрай ушите си. Не помня как си купих “Сняг”, която все още не знам кога ще ме повика да я прочета. Преди около седмица си купих “Истанбул” и я зачетох, след което си купих още две памукови книги поне.

Наистина я прочетох доста бавно. Съдейки по размера и времето, което отделям за четене можех да я прочета за ден-два, но се проточи цяла седмица. Не е така увлекателна като сравнимата с нея книга на Амос Оз, но е много близко до мен, защото дишам същия въздух тук – тук хората забогатяват по същия начин, душите им обедняват по същия начин, в подобна среда. Разбира се, след падането на османската империя Истанбул и Хасково са имали различни влияния, но има нещо толкова общо в самата основа на тъканта им, че въпросните влияния са оставили като че доста повърхностен отпечатък. Тъканта, която покрива плътно семената и им позволява да растат само под нея. Понякога се намират пролуки и мекото жълто стъбло може да пробие навън и да стане зелено. Или това е само сънят на парниковото цвете…

“Истанбул” има и познавателна стойност: отвори някои любопитства – за Ататюрк, за забранените суфи текета и пр.

Ако си интроверт, който си пада по скучни книги и саморефлексия, ще ти хареса; може дори да те вдъхнови. Ако не, не се мъчи. Според мен не е задължително човек да знае кой е Орхан Памук или който е и каквото и да е друго (без сарказъм!). По-важното е музата да е с теб. Останалото е снобизъм.

Advertisements

Коментари са забранени.