Тактиката К.Л.

Не казвам че хората не се различават. Всъщност повечето хора се различават защото оперират на повърхността. Ето защо би било реалистично да се съобразяваме с разликите.

Докато вниманието ни е съсредоточено върху този пласт, сме чувствителни към разликите и убедени, че ние сме по-добри от другите и че те или трябва да станат като нас или за по-удобно да изчезнат.

Всеки ден се сблъскваме под една или друга форма с другостта, и някои форми на другост са ни неприемливи, точно както нашата другост е неприемлива за другите.

Понякога се затварям у дома, за да не ми пречат, но варварите чакат пред портите. Мога да избера да не излизам – бих могла да прекарам целия си живот у дома. Проблемът е, че те напират да влезнат, а на мен не ми се занимава с дебнене и самозащита.

И все пак, би било по-секси да нямаш варвари пред вратата. Както казва Майя, милитаристичният уклон е особено полезен когато си по-силен. Тъй като притежавам прилично развит инстинкит за самосъхранение и липса на задръжки относно елиминиране на непосредствено застрашаващи ме варвари (да, буквално! А ти, Майя, можеш ли буквално да убиеш варварин?), се съгласявам с Майя – доста е практично. Особено ако става бързо, чисто и без излишни ритуали – както Индиана Джоунс гледа известно време един изкусно размятащ ятагани варварин, пък извади пистолет и го застреля. Не ми харесва, обаче, идеята за продължителни войни – толкова е досадно.

Ето защо предпочитам тактиката на К.Л. – прелъстяването. Други биха избрали войнстващо мисионерство: не бих казала, че съм лишена от мисионерски порив, но войнстващата му разновидност е … изморителна – само като я наблюдавам се изморявам. Майя, как намираш сили?

Та да се върна на К.Л. тактиката, която би било добре да използвам най-често –прелъстяването.

Спомняш ли си лисицата от “Малкия Принц”? Когато прочета книгата за Казанова, може и да променя мнението си, но засега лисицата е моят гуру в прелъстяването. Неустоимо е да говориш с лисица … да те погали с крайчеца на опашката си. Га-га-гаааааааааааа! Готова съм да се откажа дори от синьото сиренце!

Кой знае защо хората обичат да я представят като лицемерна. За да прелъстяваш е нужно самият ти да си очарован – поне малко. Но когато става въпрос за варвари, по-скоро би избягал само при мисълта за чесновия им дъх. А за да откриеш нещо мъничко, което да те очарова и вдъхнови, трябва да се доближиш, да се взреш, да докоснеш, да влезнеш по-дълбоко (защо Жижек се плаши от дълбочината на човешкото око?).
Нали си спомняш Лисицата и Малкият Принц? Всеки ден тя го приближавапе с по някоя и друга крачка.

Може да кажеш, че най-добрите прелъстители са тези, които могат да омагьосат всеки, без значение дали го харесват. Не мисля. По-скоро успяват да харесат по нещо у всеки. Можеш се запознаеш в Дон Хуан де Марко.

 

Advertisements

Коментари са забранени.