Виктор Пасков vs. Четиридесетгодишните

daisies

Виктор Пасков натрива носовете на четиридесетгодишните със статията си във втория брой на новото списание LEuropeo. Признавам, че накрая се разплаках … както плача всеки път когато чета книжката му “Балада за Георг Хених”.

Доколкото разбирам, Пасков е бесен на родения през 1968 Георги Господинов, може би заради този текст. Той заявява, че четиридесетгодишните не могат да знаят истината за 1968 по простата причина, че са се родили в тази година и иска да покаже, че и в България е имало млади хора, на които им е стискало да дишат свободно. Пасков разказва за Тунела – около петдесет души, от различни столични училища, които се събират в Тунела, за да свирят на китари, да пеят, да спорят и да мечтаят. След събитията в Чехословакия, на повечето от тях е забранено да продължат образованието си в България. Ето защо самият Пасков заминава за Германия (социалистическата); за този период от живота му се разказва в “Германия, мръсна приказка” – друга препоръчвана от мен книга.

Тъй като принадлежа по-скоро към поколението на четиридесетгодишните, наскоро споменах на учениците си за Пражката Пролет като за неслучила се в България, нищо че вярвам на Виктор Пасков. Защото Пролетта тук хем се е случила, хем не е. На някои се е случила, но други не са разбрали. Повечето.

И аз бих могла като Виктор Пасков да разкажа за 1988 и 1989, за които си спомних ясно докато четях, да разкажа за хасковските хипита, за ръчно рисуваните плакати с Джон Ленън, с които облепваха града за 8 декември, за значките с Андерсен, Сократ и Борис Гребенщиков, рисуваните дрехи и т.н. Въпреки това, родените през 1989 могат да кажат, че не е имало Перестройка. И ще бъдат прави. Защото бяхме само две. Ако сравним броя на жителите на нашия град и София, ще разберем, че всичко е в нормата – 50 деца на пролетта през 1968 в София, 2 деца на цветята през 1989 в Хасково. Също като приятелите на Виктор Пасков – хем ни е имало, хем ни е нямало. Който ни видял, видял. Който запомнил, запомнил.

P.S. Ето и линк към статията на Пасков. Току що я видях при Канев, който също се е вдъхновил от тази статия и е написал това.

P.P.S. Още препечатано от Канев: заформя се нещо интересно, което ще чета утре:

Добавено. Днес във в-к Новинар има отговор на Г.Господинов за статията на В.Пасков. Отделно има и “много открито писмо до В.Пасков” от Мирослав Бърдаров. Очертава се литературно-исторически скандал.

Нова добавка. Днес има нов спомен за 1968 г. от Румен Янев с много интересни коминтарии и отговор на В.Пасков на Г.Господинов

Advertisements

Коментари са забранени.