не си луда, а философ

a la magritte

Докато скачах в дупките и се опитвах да разбера собствените си преживявания с нищото с помощта на Господин Х., Зорница попита какво е нищото и какво е нещото и се притесни за душевното си здраве.

Тъй като повечето хора не изглежда да философстват, философията изглежда доста екзотично и езотерично занимание. Всъщност, всеки човек разполага с капацитет за философстване, както и потребност да философства. По какво личи? Вземете този, за който не ви изглежда да е изкушен от философията – ще откриете, че и той има въпроси, например “Как да бъда неустоима?” Такива въпроси подтикват към изследвания, събиране на информация, например за наличието и цените на козметични продукти, и по-късно могат да отведат питащия отвъд прагматиката, до въпроси като “Защо жените си държата устата отворена докато си слагат спирала?”

Да, да, тези въпроси все още изглеждат доста отдалечени от философията, но понякога, когато една жена пожелае (подобно на мен и Мая) да бъде красива, а всички останали да са грозни, тя не може да не се запита с какво колежката М. събужда желание у всеки мъж, а давайки си сметка за несъвършените й форми и стил, да стигне до въпроса “Какво е красивото?”, а това, както знаем от училище, е философски въпрос.

Философските се опитват да открият истинатта. Същото, обаче, се отнася и до въпросите, чиито отговори търсят полицейските инспектори и учените. Разликата между тях е в това, че задават въпроси в различни области.

Но коя е областта на философията? Ако се опиташ да разбереш, ще стигнеш до смущаващи открития – броят и разнообразието на темите е удивителен. Изглежда че философите се пъхат носовете в науката, изкуството, психологията, политиката, историята, бизнеса … Възмутителното е, че те не са специалисти в нито една от тези области. Какво, тогава, търсят там? Истината, какво!

Това което отличава философите от останалите изследователи в определена област е не толкова съдържанието, а стила на изследване. Философът се интересува от идеите. Докато математикът се опитва да реши задача, философът се пита що е число. Можеш да кажеш, че отговорът е прост и очевиден, че числа са 3, 5, 7, 8, но ще ти припомня, че това са цифри – т.е. знаци за изразяване на числата. А какво са самите числа, а? А какво е красотата? Красива е колежката Б., както и колата на съседа, а също и мокрите камъчета в Арда. Жена, кола и камъчета са едно и също? Я помисли пак! Май си в положението на Августин, който казва: “Когато не ме питат какво е времето, аз знам. Но когато ме питат, не знам.”

За какво ни е да си блъскаме главите с тези въпроси? Не можем ли да живеем без да философстваме? Разбира се, че можем, но не е ли добра идея да се научим да живеем по-добре?

Не е ли достатъчно да сме здрави, да имаме пари и любими хора наоколо? Това е хубаво, но познаваме здрави хора, с безпроблемни семейства и доста пари, които не се чувстват щастливи. Тези хора са построили живота си върху идеята, че здравето, богатството и наличието на любими същества е основата на щастието. Тогава защо не са щастливи? Може би защото идеята им не струва.

Няма как, обаче, да разберем дали една идея е добра или лоша ако не я изследваме. От горния пример виждаме, че се случва да смятаме за добри тези идеи, с които сме свикнали, които сме попили без да се замисляме, а и нямаме поводи да оспорваме, защото се споделят от околните. В повечето случаи не ние произвеждаме идеите си – точно както не измисляме думите, с които ги изразяваме; те просто влизат в умовете ни отвън.

Когато философствам, не просто имам идея, а я наблюдавам отвън, все едно е чужда, все едно е на човек, когото не харесвам. Едва тогава мога да влезна в спор с нея и да се уверя че е неистинска … или истинска. Когато пък съм твърде подозрителна към някоя идея, която ме плаши с необичайността и несподелимостта си, вместо да бързам да се отърва от нея, си давам сметка, че в нея може и да има нещо, щом ме е привлякла. Приласкавам я, целувам я спокойно и продължително, сънувам я без угризения, старая се да не бъда припряна, давам й цялото време на света – така рано или късно (рано не е по-добре от късно, както и обратното), разбирам дали си струва да заменя старата идея с нова и да построя живота си върху нея. За ужас на мама съм го правила неведнъж и не възнамерявам да спирам.

Не спирам да философствам, но и не бързам. Единственото ми правило е да си разрешавам всички мисли.

Вдъхновено от малката книжка, която реших да препрочета “Философията – диалог с дъщеря ми” на Роже-Пол Дроа. Очаквай още.

Advertisements

Коментари са забранени.