неутрална страст

mickey twinkle

 

В тестовете SAT често се среща въпрос за тона на автора на текста. Когато учениците попаднат на него за първи път, извеждам следното правило: “Верният отговор никога не е “безразличен”, защото човек никога не се захваща да пише за неща, които са му безразлични. Ако се изкушавате да изберете тази дума, вероятно верният отговор е “неутрален””

Това обяснение звучи правдоподобно, когато става въпрос за автор на книга, но буди известни подозрения, когато текстът е част от статия, а авторът очевидно е журналист. От журналистите се очаква да пишат по поръчка, за каквото и да е, дори и ако изобщо не ги интересува, особено ако все още не са толкова прочути, че да избират съвсем сами темите си. За професионализъм се смята способността да скалъпиш текст за каквото ти възложат, дори и ако е нещо, към което интересът ти е под нулата.

Всъщност не знам как в различните медии се вземат решения кой по каква тема да работи. Предполагам, че политиките са различни. Горното е просто мнене да известен брой хора.

Медиите които разполагат с повече ресурси, могат да си позволят да поддържат тематични отдели, в които журналистите да се “специализират” в определена област. Има и разполагащи с ресурси, които не поддържат специализирани тематични отдели. Пък и винаги се появяват теми, които излизат извън ясните очертания на областите. В идеалният случай се предполага, че авторите пишат в области които харсват и желаят да опознаят все по-добре. И все пак, винаги съществува възможността да ти се наложи да пишеш по тема която не те интересува – например защото предпочиташ да работиш точно за тази медия, която пък предлага свободно място точно в този отдел. Причините могат да бъдат и други.

Възможно ли е, обаче, да пишеш добре за неща които са ти безразлични? Възможно ли е да подходиш напълно “служебно”, без никакви емоции, с изключение, може би, на поприкрита досада.

Вярно е, че за да си добър журналист е нужно да си наблюдателен, аналитичен и жонглиращ с думите, но ми се струва, че това не е достатъчно. Мисля, че добрият жърналист е този, който изпада във възторг от очевидното, а оттам успява да предаде емоция на читателя. Тук някои биха се опитали да ме опровергаят с материали посветени на финанси и капиталови пазари, но ще ги помоля да помислят коя е основната движеща сила на финансите и пазарите? Спомнете си чичо Скрудж в трезора. Да не би да ви прилича на безразличен? Можете ли да ми цитирате човешка дейност, която се извършва без участието на емоции? Според психолозите, без емоции не сме в състояние да предприемем действия, защото действията се основават върху решения, а чисто аналитичният ум не може да вземе такива, защото просто не може да спре да анализира и да предпочете един или друг курс на действие.

Разбира се, повечето от нас не са способни да се възторгват от всичко, а освен това и не забелязват повечето неща, но добрите журналисти са друго нещо. Те не са просто хора които жонглират с думите. Те са се научили да го правят, защото са искали да споделят наблюденията и анализите си с други хора, а са наблюдавали и анализирали, защото са били привлечени от неща.

Не зная дали добрите журналисти просто се раждат по-чуствителни или по стечение на обстоятелствата успяват да запазят чувствителността с която всеки се ражда, но не това е темата. Същественото е, че добрите журналисти са влюбчиви. Когато се влюбиш, ставаш все по-любопитен и искаш да познаеш обекта на любовта си в дълбочина. Ако не искаш да го опознаеш, но пък смяташ че се нуждаеш от него, може би не си влюбен, а просто се опитваш да вземеш въпросния обект и да го натъпчеш като пълнеж в някое свое място, в което усещаш празнота.

Все още не мога да разбера със сигурност дали любовта поражда любопитство или обратно, но е ясно, че поне са корелирани, пък и съдържат един и същ корен ;)

Когато си чисто влюбен, забравяш за себе си и се сливаш с обекта на любовта си. Ти изчезваш, така че няма как да проектираш върху него себе си и собствените си очаквания. Ето как , макар и изпълнен със страст, запазваш неутралност. Каква е тази страст? Страстта да познаеш, да стигнеш до истината.

Не знам откъде идва. Ако Никола беше по-малък, щеше да ми отговори с описание на химически процес, но макар и nerd, той вече знае, че описанието на процеса не дава отговор на въпроса за причината.

Любовта е в нас и просто се проявява, освен ако не й пречим прекалено много. Някои я наричат “Божествена искра”, други “жажда за знание”, трети “любопитство”, а Юнг “подскачане и трепкане на душата” (Were it not for the leaping and twinkling of the soul, man would rot away in his greatest passion, idleness.)

Та, струва ми се невъзможно да бъдеш добър журналист без тази неутрална страст.

 

Advertisements

Коментари са забранени.