истината е …

 

Досега не съм успяла да почувствам и разбера твърдението на Битълс, че “Happiness is a hot gun”. Може би защото в редките случаи, в които съм държала горещо оръжие, не съм се чувствала щастлива. Всеки ден, обаче, ям, така че езикът на храненето ми е по-близък от езика на горещата война.

Поднасянето на истината ме прави щастлива. Правя го по различни начини. Любимият ми начин е красивият.

Някои хора смятат, че красивото поднасяне на храната е безполезно и предвзето, тъй като в крайна сметка всички съставки отиват на едно и също място.

Да си представим следните продукти за закуска: хляб, масло, сирене, сладко от боровинки, чай, мляко. Бих могла да забъркам всичко в купа и да забуча лъжица в попарения купол.

Аз, обаче, предпочитам да постеля покривка, да се поколебая в избора на чиния и чаша, да препека леко филия, да я намажа тънко с масло, внимателно да отрежа парче сирене, което да поставя върху маслото, а отгоре да нарисувам боровинкова абстрактна живопис – с цели, а не смлени боровинки. Чаят налива от чайник, а млякото от каничка. А, както знаем от Стивън Кинг, салфетките са животоспасяващи.

Bon apetit, mon cher! Ще преча ли ако Ви съзерцавам докато преглеждате сутрешния вестник?

Advertisements

Коментари са забранени.