Защо? Защо?

Умът ни, развратен от толкова знания, води до това най-естественото да ни се струва странно и да питаме “Защо” относно всяко инстинктивно човешко действие. Само един метафизик може да си задава въпроси като: Защо се усмихваме, когато ни е приятно, а не се чумерим, например? Защо пред тълпа хора не можем да говорим така, както говорим пред един човек? Защо губим ума и дума пред точно определена девойка, а не пред някоя друга? Обикновеният човек просто би казал: “Разбира се, че се усмихваме, разбира се, че обичаме девойката, тази прекрасна душа, поставена в тази съвършена обвивка, чиято направа ни зове да я обичаме вечно.”

Уилям Джеймс

Advertisements

Коментари са забранени.