Богатството от езици

Покрай любимите оплаквания на Анастас за изчезването на разнообразието по принцип и на езиковото в частност, преди няколко дни се замислих как е станало така, че в света са се появили хиляди различни езици. Предвид общата човешка природа, би било логично езиците по-скоро да си приличат, тъй като са създадени от същества от един биологичен вид. Дали гълъбите в Америка гукат различно от тези във Франция? Дали гълъби, израснали в отделни популации биха се разбрали ако се срещнат?

Знаем, че митовете от различни места си приличат, благодарение на архетипите, които са част от човешката психика. По същия начин, изглежда естествено да се раждаме с някакви езикови архетипи, а това, на свой ред, би означавало, че под езиковите различия има сходства, някаква обща матрица – не само за езиците-роднини, но и за всички. Ето защо изпитах удовлетворение, когато прочетох (в “Езиковият инстинкт”), че твърденията, че хопи нямат понятие за време и че ескимосите имат няколкостотин думи за сняг са митове.

Според тази книга, ние сме генетично предопределени да боравим с езици; езикът не е културно построение, изобретено на едно място и разпространило се по света, а универсално “биологично” явление. Всеки от нас носи способността не просто да учи, а да създава езици. Току що прочетох за сравнително наскоро родени езици – от говорещи и от неми хора. Интригуващото е, че за да се роди нов език са нужни деца, а не възрастни. Това ме кара все повече да се замислям по педагогически въпроси, но за педагогиката ще пиша по-късно. Ако нямате търпение, вижте блога на Царевна.

Advertisements

Коментари са забранени.