Хаз и Хавиер

Тази сутрин ме повика Хавиер Мариас. Бях забравила, че имам непрочетена книга от него (нормално – купувам доста книги, не смогвам да чета повечето, не знам какво имам, и понякога купувам два пъти една и съща книга – дори ми се случи да го направя като подарък за рожден ден на един и същи човек в две последователни години). Книгата се казва “Лицето ти утре” и отново звучи автобиографично, та още в първите страници от предишните книги ми изплуват лица, чиито имена не помнех и няма и да запомня.

Откакто познавам Хаз, някак я свързвам с Хавиер, защото също като него (или любимия му герой?), тя е преводач, в моите представи отличен. За разлика от нея, той освен това е преподавал – в Оксфорд, разбира се. Но това е по-скоро прилика, тъй като лесно си представям и Хаз да преподава някакъв вид приказно-митологична литература. За мен ще бъде радост, тъй като тя няма да има нищо против да подпирам тихичко метлата до вратата на залата и да се вмъквам да я слушам. За момент си представих същото и с други приятели, но сега все пак пиша за Хаз.

Чудя се дали е Хаз е чела Мариас (или вече съм питала, а?). Не помня почти нищо от “Всички души” и “Сърце тъй бяло”, но съм сигурна, че ще й харесат.

Първата е за преподаването в Оксфорд, много, много за Оксфорд и неговите донове, с една лека (Сервантесова, може би? Айде да не се правя на интелектуалка, но така ми напира да го кажа) ирония … въпреки всичко продължавам да обичам Оксфорд и да си повтарям мантрата.

Втората е за времето, в което е симултанен преводач за ЕС – може би някъде в Брюксел, не помня вече. Помня само тъгата на интимната връзка и ми идва да попитам като Ким защо всички връзки се скапват, но подобаващо на костенурка ще отговоря “Защото не сме се научили да обичаме. Има време.” Оттам помня само нещо като определение за изневяра – когато двама души поглеждат света от една възглавница, и като костенурка казвам, че не разбирам и какво е изневяра, дори не съм сигурна, че я има, макар че ми се е струвало, че ме боли от нея … поне теоретично … а възглавницата дали е задължителна предпоставка?

Хаз, липсваш ми. Надявам се, че прекарваш чудесно ваканцията някъде в/край Бургас, може би?

Advertisements

Коментари са забранени.