Скок на вярата

И аз искам да знам мислите на Бог, но изобщо не съм сигурна дали не изграе на зарове.

Някои вярват в случайността, други в моделите и предопределеността, а трети в комбинация от двете. Едни вярват, че могат да стигнат до истинското познание за това, а други не. Има ли хора, които никога не вярват или само такива, които вярват, че не вярват?

Струва ми се, че непрекъснато правим скокове на вярата, а след това рационализираме. Може да сме логични, но логиката ни тръгва от някаква презумпция.

Малко е смущаващо, но ще призная, че аз не просто правя основополагащи скокове, избирайки посоката на рационализацията веднъж завинаги, а прескачам от презумпция на презумпция – повървявам малко в една посока, и после – „Скок-подскок”. Дали ще попадна на нещо, което да извървя докрай? Опасявам се, че всяка доведена докрай логика стига до абсурда. А може би това е Онова Нещо – стигаш дотам, виждаш го, и сядаш на земята, за да не паднеш от смях. И след това просто познаваш нещата пряко, каквито са, без да се опираш на логиката и други патерици, така ли?

Advertisements

Коментари са забранени.