въпроси

Нормалните въпроси на нормалните хора са конкретни, също като желанията им. На мен пък напоследък ми е все по-трудно да намирам спасение чрез конкретни въпроси. Може би има връзка с това, че и желанията ми са по-скоро аморфни. Когато се случи някой приятел да ме накара да си пожелая нещо заради отронена мигла или звезда, нямам конкретни желания. Разбира се, би било лъжа да твърдя, че изобщо нямам такива – често пъти знам какво ми се яде, дали искам да се видя с някого, дали да го погаля или да го почерпя и т.н. Тези желания и въпроси са близо до повърхността и е лесно да бъдат достигнати. Това, обаче не означава непременно, че са истински и че удовлетворяването им ще ме доближи до щастието.

Понякога е по-честно и по-истинско да нямаш нито въпроси, нито желания, или по-точно да не си наясно с тях. За пръв път го осъзнах преди мнооого години. С баща ми откарахме до спирката мой приятел, който ни беше гостувал. През повечето време мълчахме. На връщане татко  наруши мълчанието с ” Р. изглежда много тъжен. Да не би да е влюбен в теб, а ти да отхвърли любовта му?” “Да”, отговорих. Това беше лесен въпрос. Много по-трудно беше преди това – наистина не знаех какво да кажа на това умно и красиво момче, с което бяхме добри приятели, които бяха играли красив любовен шахмат и после се бяха уверили, че телата им лесно, радостно и хармонично се сливат. Не знаех как да му обясня, че не искам интимна връзка, след като не знаех точно защо. Всъщност той ме спаси с въпроса “Нямаш никакви желания ли?”, както и с по-старото си предложение да си купуваме по един екземпляр от книгите, тъй като ще имаме обща библиотека когато заживеем заедно. Събрах тези две неща и осъзнах, че сега може и да имам желания, но ми се губи картината на съвместното ни съществуване в далечното бъдеще.

Това беше огромен скок – бях се издигнала доста над предишната ситуация, в която се събудих до предишния си любим в сутрин, която изглеждаше да обещава хубав ден, и прозрях, че не мога повече да бъда с него. Бях толкова ужасена  и изненадана, че се разплаках. Не можех да повярвам, че аз го искам – не, беше някаква коварна сила – не рабирах това и ме ужасяваше. Реших, че след като нямам ясно и точно обяснение, не мога да приема това което ме връхлетя. Предполагам, че по същия начин много хора не могат просто да приемат смъртта на близък докато не открият буквалното обяснение за причината й – дали катастрофиралият е щял да оцелее ако линейката е била пристигнала минута по-рано, дали капилярът вляво, а не този вдясно е бил истинската причина …Тъй като в онази сутрин никой не умря и не виждахме ясни причини за моето състояние, останахме заедно още няколко мъчителни месеца.

Мисля, че отговорът е лежал някъде доста по-дълбоко, на тогава не съм подозирала за съществуването на тези дълбоки пластове. Сега знам, че когато достигнеш някой от тях, на повърхността се ясно се очертават отговори. Но на пръв поглед изглежда, че тези неща нямат нищо общо.

Повърхността е толкова изкушаваща, че се случва дори да си тръгнал по пътя към съкровището / дома, да се отбиеш – Одисей го е правил неведнъж ) Хубави разговори, хубави усмивки, хубава коса, хубави очи.

Не казвам, че човек трябва да бъде отшелник и аскет докато не стигне до Онова Нещо. Казвам, че не бива да спира за дълго и да се самозаблуждава, че е пристигнал. Отначало е хубаво, но после става като с всички води които не се движат. Толкова е изкушаващо когато две рекички се срещнат да си направят блато, но копнежът на реката остава и тя започва да се задушава. Да, реките може и да се разделят след време, и да, самотно е, но е свежо и истинско. А може и да не се разделят. Но по-важно е да не убиват речната си същност.

Я да се върна малко нагоре срещу течението и да припомня основната идея: понякога отговорите са много по-дълбоко отколкото иглежда, привидно несвързани с въпросите които задаваме на повърхността. Философствай, философствай и ще видиш, че и толкова важната за теб повърхност ще се промени ако се гмурнеш достатъчно надълбоко или повървиш доста надалече … в беполезното ;)

Advertisements

Коментари са забранени.