Пилето

е един от любимите ми филми. Не мога да го анализирам (както не можеш да анализираш чувствата си по време на полет) и да ти кажа поуката … просто се радвам – утешително е да го видиш в действие – най-утешителното нещо, което някога някой ми е казвал: че макар да не можем да променим света за една нощ е важно е да отвоюваме малки пространства за знанието и свободата.

Много хора биха казали, че това е “измислен”, “психарски” филм, но за мен е съвсем истински – знам какво е да не знаеш как, да се страхуваш, да не разбираш и да се оставиш на милостта на чувството и интуицията, макар да се съмняваш и в тях. Единственото което знам е, че предпочитам да сгреша от любов, отколкото от страх. За тези които не са чували за историята на Пилето (на български е преведена и книгата на Уилиям Уортън), драснах това мъничко уики.

Снощи го гледахме със Стоян и напълно осъзнах, че вече е достатъчно пораснал за да гледа всякакви филми … като се сетя, че само преди няколко години смятах за неподходящ за него любимия ми “Американски прелести”. Колко бързо лети времето. Аз самата гледах “Пилето” преди двайсет години с майка ми в киното. Разбира се, че не й хареса – тя е от онези родители, за които животът е съвсем прост, и всяко усложнение е извращение (дума, която не използвам по принцип), в което има много вина и перверзия (дума, която по принцип не съществува в активния ми речник). Вероятно би отбелязала, че е съвсем противопоказно за Стоян да го гледа, особено като се има предвид любовта му към гълъбите.

Разбираемо е “Пилето” да изглежда “психарски” в среда, в която не само че не се опитваш да летиш, но дори и не си купуваш кола от гробището за да я поправиш сам.

А мен дори войната ме порази като нещо истинско – няколко минути наблюдавах мъже с каски и автомати, които ефикасно спираха въртолети и натоварваха в тях ранените. Нужно ли е да има война за да уловиш същността на мъжкото, което иначе си спомням да съм усещала само когато наблюдавам шофирането на някои мъже. Знам, че звучи странно, може би още по-странно защото го казвам аз, но да правиш секс в мъжко тяло не ми изглежда да е най-мъжественото нещо на света. Може би истинска мирновременна проява е … строителството.

Може би съвсем оглупях.

P. S. Музиката е на Питър Гейбриъл ;)

Advertisements

Коментари са забранени.