Боса, бременна, край мивката

Не знам кой е измислил този израз, с който в последните години злоупотребяват жени претендиращи за независимост. Предполагам, че е синоним на мъжкото господство над женската безпомощност. Аз пък мисля, че жената може да бъде точно толкова безпомощна в ботуши с камшик в ръка, но друг път ще говоря по темата дали е нужно да си кучка за да бъдеш пич.

Твърде дребнаво би било да показвам, че босите крака без маникюр биха могли да бъдат очарователни дори и ако шляпат по кухненски под, че тялото на бременната жена не само поражда, но и откликва на желания, защото самото то не е лишено от такива, че край мивката можеш да имаш върхови преживявания. По-скоро бих искала да покажа, че да си уязвим не е унизително, нито пък е признак на слабост.

Първо, някои жени наистина са щастливи, когато за тях се грижат бащите на бъдещите им деца. Не ми се е случвало лично, но съм наблюдавала такива и съм убедена, че и аз бих се чувствала така.

Освен това, дори и бащата на бъдещото ти дете да е нарцистичен безцеремонен егоист, можеш да се чувстваш силна и уверена. Дори не е нужно да го презираш и да си в състояние да му погаждаш номера. Имаш къде-къде по-интересно занимание – да се грижиш за бебето, да общуваш с него, да мечтаеш за бъдещето, а дори и да го подсигуряваш. Предполагам, че дори момиче на 18 би могло да си представи и почувства ситуацията, освен ако не е твърде задръстено с клишета. Сещам се за един хубав френски филм, Romance X.

Искам да покажа и друго – че мивката би могла да бъде погледната и от друг ъгъл – на грижата, любовта, желанието да доставиш радост и удоволствие. Оставям настрана факта, че можеш да изпиташ тези неща дори ако мъжът ти е нарцистичен егоист – тези, които са виждали изпод ръцете им да се появява тънък като хартия лист тесто ще ме разберат. Марфа, дай пет! Става въпрос за фундаменталната нагласа – да даваш или да вземаш. Когато даваш, неизбежно получаваш, и в това има много радост и удоволствие, особено ако не си фиксиран върху идеята кой ТРЯБВА да бъде източникът. Има хора които са неспособни да дават радост. Не че се задържам твърде дълго покрай тях, но да им давам не ме натъжава. Тъжна е неспособността да приемаш, а сред най-неспособните са тези, които се опитват само да вземат – може би защото са толкова улисани да получат точно еди-какво си от точно еди-кого си, че не забелязват когато някой друг се опитва да им даде нещо друго, пък макар и по-качествено. Има и други причини, но да оставим за друг път темата за даването, вземането и приемането.

Не е нужен интелектуален напън тук: Просто се опитай (дори и ако си мъж) да доставиш радост и удоволствие без да мислиш за резултата. Например, когато някой усърдно работи на компютъра, не ти ли се приисква най-малкото да го целунеш по врата? Ако нямаш никакво желание да го направиш, всъщност защо все още си с този човек? Ако никога не си имала такъв порив към когото и да е, може би проблемът не е в това, че съществуват доминиращи партньори, и ако си жена, би било добра идея да не забременяваш засега, понеже не ти е виновно бебето. Има време за всичко.

Advertisements

Коментари са забранени.