Не се ли притесняваш?

е въпросът, който всички наоколо задават на моя позната, на която предстои дългоочаквана промяна. Аз пък наивно си мислех, че всички ще въздъхнат с облекчение и ще се радват за нея. Да, ама не! Невероятна е способността на обкръжението ни да вижда мухи в меда и да избира удобното “Ох в депресия съм.” и “Много ме е страх.” пред размърдването на задника или приемането на факта, че си се осрал със завидна лекота.

На ръба на пословичното си търпение и човеколюбие им отговарям “Офффффффффф! И аз какво да направя?!?” А когато хронично притеснените ми зададат въпроса “Какво да правя?”, отговарям: “Ами самоубий се.” Очевидно им харесва, понеже ме питат пак и пак.

Advertisements

Коментари са забранени.