sweet nothings

Тази сутрин отидох в един бутик за цветя, за да поръчам утре да изпратят най-красивата червена роза на любимата на мой приятел, който сега е много далече. След това се качих в колата на друг приятел, който подкара нервно и започна да разказва ядосано за отношенията си със своята любима, за ужасно трудното им общуване. За да си спася живота, реших да го поразсея с “Още като започнах да диктувам адреса на продавачката, тя го довърши и изрецитира ми името на приятелката му. Значи не е първата роза, която изпраща. Но мисля, че мога да си позволя докато се върне да й изпращам рози поне веднъж седмично, пък мога и да се облека като трубадур и да й направя серенада.” “Уф, тоя е луд. Това е пълна идиотщина. За какво й ги праща тия рози?!?”

По-късно, когато вече пийвахме сок, и той беше излял всичкия си гняв, бяхме поговорили по-спокойно и беше ясно, че утре ще отпътува при любимата, го попитах:

“Защо не й пратиш един смс сега, да й пишеш, че я обичаш и че утре ще се видите?”

“Ха! Ще си помисли, че й се подмазвам! Нали и без това утре ще съм при нея?”

“Но тя не знае, че ще отидеш там. А и защо да се измъчвате цяло денонощие? Ти не знаеш какво става с нея и си въобразяваш разни неща. Тя не знае какво става с тебе и кой знае какво си мисли. Защо да не й пишеш сега? Като се събуди, ще го прочете, и ще се чувства по-добре, а и ти ще се чувстваш по-добре?”

“Не, не мога да го направя. Пък и не знам какво да й пиша.”

“Ако трябва аз ще ти кажа какво да напишеш. Защо да не го  направиш? Ако някой ти каже нещо мило, зле ли ще се почувстваш?”

Мълчание.

“Нали ти самият се оплакваш, че не е мила и не показва никаква загриженост, че не умее. Направи го ти. Задай такъв тон. Тя може да го възприеме.”

“Хм. Тя никога няма да го признае.”

“Може би още не е свикнала да бъде мила, но когато ти започнеш да правиш малки мили неща, вероятно е да ти отвърне със същото. Не можеш да искаш тя да е мила, а ти да си груб и да чакаш тя да започне първа. Защо да не започнеш ти?”

“Може би си права. Нали всъщност най-важното е да запазя връзката ни.”

“Да. Не е нужно гордостта да е повече от любовта.”

“Но само любовта не е достатъчна. Важно е съжителството и … “

“Но любовта е основата. Освен ако не изберете нещо друго като удобството и пр. Нали искаш при вас да е любовта? А любовта може да не е дребните мили лиготии, но те са един от начините да я покажеш. Ти всъщност как й показваш, че я обичаш?”

“Ами просто я обичам. Всъщност веднъж се изпуснах да й го кажа, но веднага се поправих и казах, че съм се изпуснал.”

“И тя какво?”

“Каза, че важното е, че съм използвал думата “изпуснал”, а не “объркал”

“Знаеш ли, тя може да не е свикнала с лиготии, но ако правиш разни малки мили неща, ще свикне, и тогава и тя, вероятно ще стане по-мила. Просто тези неща са й далечни.”

Той писа дълго. Не знам какво.

“Изпрати ли?”, попитах аз след продължително мълчание.

“Да, даже е пристигнал.” Въздъхна: “Аз я обичам, но съм един грубиян.”

Advertisements

Коментари са забранени.