въпроси за архитектурата и още нещо

Когато писах текста за архитектурата, не се съмнявах, че ще получа подобен коментар: “Ako toj si bese napravil truda da ponauchi malko za arhitektite, koito kritikuva, vmesto da kaje: eh toq puk kakvo se pravi na velik, prozoreca na vtoriq etaj e s drug razmer – stese da razbere zasto na horata razbirasti ot arhitektura ne im puka za tezi drebni detajli. I ne stava vupros za carqt e gol. Zastoto kogato zaha hadid ili gehry napravqt nesto veliko, nikoj ne gleda dali vratata e kriva ili 5 santimetra po navutre, a se ocenqva kakvo sa postignali, prostranstvozo koeto e suzdadeno.Architekturata ne e samo funkcii …”

Такааааа … ако си направя труда да науча, че архитектът Х е велик, защото е създал нещо оригинално и нечувано, ще преглътна факта, че да обитавам проектираната от него сграда ме убива ) Ако следвам тази логика, няма да се оплаквам, че от две години не мога да открия тениски и панталони които да са ми удобни и да ми стоят добре, а ще си купя това, което дизайнерите смятат за красиво. По същата логика някои фирми ръсят МНОГО пари за гениални, печелещи конкурси  реклами, които не продават и т.н. Предполагам, че когато най-после проумея, че царят никога не може да е гол, ще съм станала зрял човек.

Първата серия от поредицата и първият получен коментар пораждат два въпроса. Предлагам и моите отговори. Интересно ми е да чуя твоите )

1. “Изкуство заради самото изкуство” означава, че не е нужно изкуството да бъде “полезно”, т.е. да изпълнява някаква прагматична функция. То се създава за да удовлетворява потребността ни да съзерцаваме красивото. По принцип съм съгласна с тази идея, но смятам, че не е приложима към всеки вид изкуство. Ако разделим изкуствата на изящни и приложни, смятам, че идеята се отнася за първите, но не и за вторите, защото те създават неща, които ние използваме. В този смисъл функцията е важна. Въпросът е дали архитектурата може да се разглежда като изкуство заради самото изкуство, като се пренебрегне функционалността на сградите и начина по който се чувстват обитателите им в тях? Аз смятам, че архитектурата е приложно изкуство и че следва да се оценява на първо място според функционалността и начина, по който се чувстват потребителите й, минаващите покрай нея и обитателите на съседните сгради.

2. Можем ли да си позволим самочувствието да имаме своя преценка за неща, за които нямаме професионална подготовка? Питам по принцип. Иначе можем да разсъждаваме дали мога да си позволя да пиша по теми за които нямам професионална подготовка, дали Стюарт може да си позволи да направи филм за архитектурата, при положение, че е учил биология и дизайн. Могат ли родители да си позволят да обучават децата си сами, вместо да ги пращат на училище? Можеш ли да си позволиш да не отидеш на лекар когато се разболееш? Можеш ли да си позволиш да обсъдиш идеите и желанията си за сградата, която си възложил за проектиране с архитекта, на когото ще платиш много пари? Аз казвам ДА. Можеш да видиш разсъжденията на един архитект в първата серия – започват от 20:43 мин. Според него ако хората изгубят в голяма степен увереността си, че могат да правят преценки, е застрашена тъканта на обществото. Това ми напомня за разсъжденията ми за кампанията за шпионирането, в която още не съм се включила, както и всички кампаниии, в които повечето от нас се включват без да поставят под въпрос, защото са стартирани и популяризирани от авторитети, които не се поставят под въпрос или защото са политически коректни.

Advertisements

Коментари са забранени.