Костенурката – строителен предприемач

“Ако можеш да правиш промени само с помощта на трион, значи се намираш в евтина  сграда.”

Втората серия е за сградите, които няма да откриеш в луксозните книги за архитектурни шедьоври. Всъщност, повечето от тях нямат нищо общо с архитектите, а архитектите не биха искали да имат нещо общо с тях. Макар че се подвизавам в сгради които биха могли да минат за луксозни в сравнение с тези, което ще видите във филма, аз се радвам на почти същата свобода като тази на наемателите им. Не съм се вихрила с трион, но съм боядисала доста прозоречни рамки и врати, дори и паркети в “необичайни” цветове, закрепила съм на стените съоръжения по метода “Килфанов-Стайкова” (от Килфанов идеята за епоксидната смола, а от Стайкова идеята за тоалетната хартия за уплътняване на сместа), запълвала съм дупки с гипс, с помощта на трупчета вместо шпатула, събаряла съм шкафове и съм закривала тръби, циментирала съм части от комини … А защо просто не съм намерила сгради, в които да не правя това. Причините са две: свободата и парите.

Евтините сгради ти дават доста свобода да променяш, а аз имам нужда от тази свобода не само за да задоволя функционалните си нужди, но и естетическите и емоционалните. Работата ми позволява да работя в лъскава сграда, но освен че ще съм вечно нащрек да не би аз или някой ученик да увреди лустрото й, ще се чувствам доста подтисната от фригидната й стерилност. Имам душа и обичам околната ми среда да има такава. Освен това, обичам свободата да съм активна, а не принудата да съм пасивна. Може с години да не си мръдна пръста да променя каквото и да е, но се чувствам добре като знам, че мога да го направя когато пожелая. Във филмчето ще видиш една жена, която беше закрепила найлони, за да намали височината на тавана в ателието си и да задържи топлината през зимата – каза, че шумът им е като вятър в платната, което, на свой ред, ми напомни за найлоновите шедьоври, които бях измайсторила, когато офисът ми беше на шестия етаж, близо до терасата D Някои от вас може да си спомнят.

Евтиното строителство може да служи за вдъхновение и поука на архитекти и строителни предприемачи. Както се вижда от филма, вторите имат по-близка връзка с реалността и осъзнават нуждата от сгради, които дават свобода и струват евтино, така че започват да ги създават. За съжаление, това не се случва близо до мен, където строителните предприемачи обикновено пробутват евтино некачествено строителство, маскирано като луксозно, за да измъкнат колкото се може повече пари. И тъй като живеем в страна, в която всеки иска да забогатее бързо без да си мръдне пръста, собствениците на всякакви сгради се надпреварват да искат високи наеми. А от филма разбрах, че в Лондон мога да наема магазинче срещи 20 паунда на седмица; приятелят ми Стоян плаща 50 евро на месец за студио (бивша дърводелска работилница) във Виена, а учениците ми плащат по-малко от мен за наем и комунално-битови услуги като студенти в САЩ и Германия.

За съжаление, това не само създава неудобства на индивидуалните наематели, но и се отразява неблагоприятно на бизнес климата като цяло. Ако един прохождащ бизнес не е нужно да вложи твърде много пари в наемане на помещения, той ще може да се съсредоточи върху същността – развиването на продукта / услугата, маркетинговата стратегия и пр. В моя град, обаче, изглежда че повече хора инвестират в недвижимо имущество, което държат под ключ с идеята, че така не губят стойността на вложените пари, или пък дават под наем на твърде високи цени. Когато критична маса хора се сдобият с такива помещения ( тук се строи мащабно), може би ще си ги дават под наем един на друг и това ще е един от основните видове бизнес? По-вероятно е нещата да си продължат по старому – просто ще имаме повече празни сгради и не повече бизнес.

Ще ми се предприемачите и инвестиращите в недвижимо имущество да можеха да проумеят, че от ниски наеми може да се печели – повече хора ще имат куража да започнат бизнес, и ако има текучество, то ще има и приток на такива, защото няма да им струва много повече отколкото могат да си позволят. Някои от тях ще си стъпят здраво на краката и ще създадат работни места, а така градът ни ще привлече нови жители, които ще наемат и жилища. Това е другият болезнен проблем – тук са кът апартаментите, които са предназначени специално за даване под наем. Всъщност, сещам се само за една фирма, която целенасочено инвестира в това, макар и бавно и полека.

Всъщност ми се искаше да разкажа повече за опита си като строител, както и за този на мои приятели, за полярните ни позиции по въпроса за начина, по който се правят ремонти – от една страна сме аз и Стоян (художник), а от другата Ангел (строител), както и за офиса на мечтите ми ) Ако гледате филмчето, обърнете внимание на начина, по който евтиното строителство привлича и как се оформят шикозни квартали с магазини за дрехи, ресторанти и пр. Хареса ми и идеята за честността – евтините постройки не се опитват да минат за това което не са. Хареса ми и това, че има култури (или субкултури), в които бизнесът се фокусира върху самия бизнес, а не толкова върху изграждането на лъскав имидж. От собствен опит знам, че това може да е печелившо. Разбира се, има и бизнес, за който лустрото е от изключителна важност. Но и в двата случая печели този, който не се опитва да се прави на това което не е. Честността е най-добрата политика.

Струва си да се пише и за начините, по които централното и местното законодателство и управленски практики могат да насърчат или задушат свободната инициатива по принцип, и в частност проявите й в евтиното строителство.

Advertisements

Коментари са забранени.