можеш ли сам?

Tags:

Току що изгледах третата серия на филмчето за сградите и ми хрумна, че би било наистина полезен опит за моите бивши ученици – настоящи студенти вместо стаж “по специалността” да поработят едно лято на строеж, но не какъв да е, а проект подобен на тези, които показват във филма. Разбира се, за тези които учат архитектура / строителство е насъщно да направят такова нещо, но тук имам предвид и всички останали – независимо какво точно учат. Освен че ще са сред хора, които работят от сърце (нещо, което не е гарантирано от нито една програма за студентски стаж), ще заживеят по най-естествения начин с няколко важни прозрения, които биха ги придвижили към щастието и професионалния успех:

Всичко което правим се базира на предположения, а те никога не са съвсем точни. Но хората обичат да си въобразяват че разполагат с цялата информация.

Всичко се променя. Няма завършени неща (освен ако не са мъртви). Не е задължително това винаги да те прави тревожен. Можеш да се научиш да приемаш промените и да плуваш с тях. Това е и основата на нашумялата днес идея за учене през целия живот.

Хубаво е да си даваме възможност да грешим – колкото по-рано, толкова по-добре. Трудно е идеята да стане част душевността на хора, които от малки биват наказвани за грешки и предпазвани от грешки.

Когато замисляме нещо с основната цел да впечатлим с радикалната си оригиналност, вместо да се фокусираме върху някои простички и прозаични неща, резултатът е нещо, което скоро се превръща в отживелица, която няма как да бъде трансформирана, защото предварително сме я лишили от животворна устойчивост. Устойчивост / sustainability са думи, които са на мода отдавна. Едно от любимите изречения с които рекламирам работата си е “Cool is always hot”.

Когато правиш нещо за някого, не можеш да си сигурен че му правиш добро, освен ако наистина не се опиташ да разбереш от какво има нужда. Това което е добро за теб, не е задължително да е добро за друг. Как избираш подаръци? Какво всъщност даваш на клиентите си?

Накратко: спазване на насъщни правила, изграждане на прости структури, които могат да се развиват, приемане на промяната, връзка с хората … и хубави чувства.

По-конкретно в тази серия ще откриете отговора на въпроса защо викторианските къщи са обичани и използвани и до днес, а футуристичните сгради от 60те вече са мъртви. Ще се запознаете с архитекта-строител и преподавател в Бъркли Кристофър Александър, който в първата серия критикува тенденцията хората да губят увереността в собствената си преценка, притиснати от експертите, както и с Джон Адамс – дизайнер и строител, собственик на фирма и благотворително отдаден на каузата за преодоляване на жилищната криза сред бедните, с която има връзка и фондацията Уолтър Сиигъл, пионер на нискобюджетното стоителство и идеята хората да строят домовете си лично.

От аматьорския строителен опит на баща ми съм останала с впечатлението, че законовата рамка тук не позволява свободата да строиш без одобрен план и да променяш в движение ( И все пак има хора, които си позволяват не само да строят, но и да работят и живеят извън кутията )

Advertisements

Коментари са забранени.