утеха

Нямам добро хуманитарно образование, което ми е нужно не за да оправдае университетската ми диплома (може да не я заслужавам, но не се чувствам гузна, че я имам), а за се ориентирам по-добре в света, за да се чувствам добре.

Тъжно е, че образованието ни зависи предимно от случайности – дали ще попаднеш на човек, който може да сподели някакво знание, дали ще се окажете в контекст, който да благоприятства споделянето, дали ще минеш покрай писан текст, дали ще го забележиш, дали средата ти насърчава ученето, и т.н.

Бихте казали, че не е уместно да се оплаквам  от образователните обстоятелства, в които пребивавала досега, защото повечето хора по света и около мен не са имали моя късмет, и да, аз съм благодарна на съдбата, че съм се родила в това семейство и съм учила в тези училища, че по някое време (макар и преминала 30) някак съм получила прозрението, че ми е насъщно да уча, но това не значи, че тази ситуация ми харесва, а още по-малко ми харесват ситуациите на повечето хора по света и наоколо.

Не искам да обвинявам никого – хората са дали каквото са имали и искали – не мога да обвинявам когото и да е за невежеството му, нито пък за нежеланието му, което произтича от невежеството. Откриването и наказването на виновни винаги ми е изглеждало безсмислено занимание в какъвто и да е контекст. За мен единственото смислено занимание е да открия начина да живея в режим на постоянно щастие и начина да помагам на други да открият за себе си. Струва ми се, едно от местата, през които минава моят път е образованието в най-широк смисъл. Подозирам, че това е валидно за всички.

Не твърдя, че съществува универсална образователна пътека към щастието, някакъв учебен план, който следва да бъде фиксиран. В момента се сещам за трите неща, в които се уповават будистите: Буда, Дарма и Сангя. Буда не е Бог, а човешко същество (едно от многото), постигнало просветление, готово да споделя наученото по пътя си  (Дарма) с нас. Достъпът до Дарма – думите и мъдростта на Буда е важен, но точно толкова важна е и вярата, произтичаща от знанието, че човешко същество е стигнало дотам, където искаш да стигнеш и ти. Сангя е братството – всички хора, които са постигнали знание и го предават. Мисля, че този модел е универсален.

В моята Сангя се включват най-различни хора – живи и мъртви, познати и непознати. Наскоро съвсем случайно заподозрях, че в нея ще се окажат хора, които са свързани с постмодернизма. Първите две изречения обясняват защо чак сега откривам това, а оттам е ясно защо “постмодернизъм” ми е звучало далечно и префърцунено и защо дори не мога да си спомня къде попаднах на нещо писано за него, което успя да привлече вниманието ми. Е, вчера някак си спомних за това и си разпечатах три статии. От енциклопедията на Станфорд разбрах по-малко от половината, но се справих лесно с другите две, а сега си принтирах още неща. Струва ми се, че постмодернизмът ще ми донесе утеха. Хубаво е когато осъзнаеш, че и други са открили топлата вода.

Advertisements

Коментари са забранени.