Home, sweet home

виж връзките долу

“Aрхитектура заради удобен ‘подслон над главата’ … не е архитектура, а си е подслон!” отговори Жабка на въпроса ми дали можем да поставим архитектурата сред онези изкуства, които можем да си позволим да създаваме в името на самото изкуство. Хм, да разбирам ли, че архитектурата стои високо над създаването на подслон? За прозаичен човек като мен подслонът заема доста по-високо място от най-възвишеното изкуство. Няколко пъти съм била на косъм да остана без подслон и мога да кажа, че в тези драматични за мен времена никак не ми е било до изкуство заради изкуството. Страхът да не ми се случи отново подобно нещо преди Стоян да порасне не е изчезнал съвсем.

В нашата родова култура изглежда невероятно да останеш бездомен – повечето жилища са частна собственост; социално приемливо е и често се случва поне две поколения пораснали хора да съжителстват, а в повечето населени места бездомните рядко се набиват на очи. Аз пък познавам бездомни, дори такива които и през зимата спят на улицата, завити с найлони. Знам и това, че в много домове човек се чувства по-бездомен отколкото на улицата, а в много случаи и в по-голяма опасност. Все пак точно в нашата култура много от убийствата са семейни, а роднините обикновено се мразят заради недвижимата собственост.

На недвижимата собственост е посветена следващата серия от филмчето на BBC. Точно тази собственост може да се окаже най-зависима от капризите на средата – хора и организации, на чиито планове  и правила пречиш. Освен покъртителни истории за това как може да се окажеш бездомен на собствена земя, можеш да научиш и смайващо успешни истории за осигуряване на прекрасни домове за хора, които не биха могли да си ги позволят. Ако смяташ да купуваш жилище, може да ти помогне да си изясниш желанията и целите си и да получиш насоки, които да ти спестят доста пари и да ти донесат радост.

Сред тези сериозни неща се промъква Венеция с любимата ми тема за градското планиране.

Coin Street Community Builders – гражданската инициатива, която успява да се пребори срещу превръщането на тринайсет акра западнала обезлюдена част от централен Лондон в офис зона, да я купи, застрои и благоустрои и стопанисва, като в същото време осигурява евтин подслон на работници, учители и медицински сестри, които работят в центъра. Ето  и едно case study, както и статия в Guardian – особено полезно за запалените по социалното предприемачество (не че имам достатъчно оптимизъм да си представя това в България).

Темата за архитектурата, строителството и градското планиране става все по-вълшебна и изглежда, че наистина ще напиша своята поредичка за вътрешния дизайн, но тя вероятно ще е аристократична, макар съвсем нелишена от прагматичност ;)

Advertisements

Коментари са забранени.