хитра като стадо лисици

разказът за лисицата

Точно когато предвкусвах сладостта на усамотението, се наложи да отида до майка ми, за да  й помогна да подготви хола си за боядисване. Както подозирах, въпреки старанието си да избера часа за посещението си така че да не остана повече от необходимия минимум, не успях да предвидя всичко и се наложи да прекарам там поне два часа. Докато пренасях книги от единия край на апартамента до другия, и мислех кога точно да ги пренеса обратно, за да не прекарам там повече от необходимия минимум, незабелязано прибрах в раницата си една начална школа по пиано (възнамерявам да си припомня забравените ноти в ниските и високите октави) и си отбелязах една точка за мен. Малко по-късно до раницата си оставих избраните съчинения на Пиер Абелар, с които да отбележа втората си точка .

Съчиненията на Абелар са от онези книги, които купувах тайно с откраднатите през уикенда от джобовете на татко дребни, както и спестяванията от закуски. Повечето от тях се криеха в антикварната книжарница докато избера подходящия ден да ги внеса контрабандно вкъщи. В онези времена с майка ми бяхме във война, партизанска от моя страна. Когато докопа един от дневниците ми и го скъса в яростта си, антикварната книжарница приюти останалите в склада си. От нейна страна презрението беше открито, особено след като по средата на гимназията спрях да гледам телевизия. Просто не исках да пребивавам в една и съща стая с нея, а тя смяташе, че по този начин демонстрирам превъзходството си, което всъщност винаги се старая да прикривам ;)

В този контекст е съвсем естествено един от моите герои да е Абелар, наричан още “Аристотел на 12 век”. Като прибавим драматичната ми забранена любов, заради която се наложи да изтърпя нкой и друг домашен арест и заточение (на което, естествено, той ме посети и си прекарахме страхотно), Абелар е очевиден избор, наред с изоставилия семейството си за да стане художник, щастливо умрелият от сифилис в Таити Пол Гоген )

Докато високият напет момък с впечатляващи татуировка и стигащата до кръста му, пърхаща закачливо моя майка кръжаха в своя танц около безбройните абажури в безкрайния хол, аз четях “История на абеларовите нещастия”, сгушена в едно кресло. Докато чувствах, че съм хитра като стадо лисици, майка ми отбеляза своята точка като каза, че баща ми е обещал на свой приятел да го посетят в събота на село, но аз бих могла да правя компания на младежа, докато боядисва.

” … реших, далеч от тебе, да те утеша със слова за изтърпените от мен нещастия, за да видиш колко нищожни и незначителни са твоите изпитания в сравнение с моите и да ги понесеш по-търпеливо”

Тръгнах си когато майка ми започна да приготвя вечеря, а тя ме изпрати с “Ще имаш ли време да ми помогнеш да прибършем стените?” и “Ако искаш, ела с мен да изберем боя. Да ти се обадя ли като отивам?” D

Току що дочетох “История на абеларовите нещастия” и реших да ги споделя накратко с теб в следващия текст.

Advertisements

Коментари са забранени.