Аристотел на 12 век (Пиер Абелар)

Tags: ,

това не е единствената посветена им картина

Както обещах, ще разкажа за моя герой Абелар, а след време, когато науча повече за него и Елоиза, когато прочета някои от неговите работи и, надявам се, всички писма, които са разменили с любимата, ще напиша нещо по-сериозно за Knol и Wikipedia.

Пиер Абелар е роден в семейството на благородник, но вместо да стане рицар и да получи всички привилегии на първородния син , както изисква обичаят, след като изучава либералните изкуства, се отдава на философията и заминава за Париж, за да учи при най-добрите учители по диалектика.

Благодарение на острия си ум, любовта към победите, нетърпението на младостта, високото си самочувствие и скромното си смирение, Абелар бързо се откроява сред съучениците си и се издига дори над преподавателите си. Това, разбира се, няма как да остане безнаказано, защото посредствеността не търпи нищо по-високо от себе си. Отначало просто му се присмиват, после му забраняват да изнася лекции по някои богословски въпроси, под предтекст, че все още не е готов. Популярността му, обаче, расте, и все повече ученици напускат маститите си учители за да го слушат. Славата носи със себе си и пари.

Абелар е млад, красив, известен и богат. Няма жена, която да му устои, но той избира Елоиза – младо и твърде образовано за онова време момиче. Успява да наеме стая в дома на чичо й, който, загрижен за образованието на племенницата си, я поверява на Абелар като ученичка. Скоро двамата са толкова увлечени в любовна игра, че Абелар започва да изнася лекциите си  без предишната жар и с огромно отегчение. Връзката им става известна на всички, а Елоиза забременява. Абелар я води при сестра си и й предлага брак, но Елоиза отказва, тъй като това би навредило сериозно на кариерата му. Тя смята, че е по-достойно да бъдат приятели, отколкото съпрузи, защото тогава ще ги свързва единствено любовта, ще се срещат рядко, но с много радост. Освен това, тя подозира, че семейният живот ще пречи на  интелектуалните занимания на любимия й, и че не е справедливо този блестящ ум да бъде отдаден на една жена, вместо на цялото човечество. Ето защо моли Абелар да проучи какво мислят по въпроса философите. Въпреки, че в писанията им Абелар не намира нищо в подкрепа на идеята си, той успява да склони Елоиза да сключат тайно брак (за да не навреди на кариерата му), след което, разбира се, ще живеят далече един от друг и ще се срещат когато могат.

Скоро след това чичото на Елоиза подкупва един от слугите на Абелар и успява да го кастрира. Абелар, на свой ред, отмъщава на предателите не само с кастриране, но и с ослепяване. После отива в манастир; Елоиза също, а синът им остава при сестрата на Абелар. До вчера живеех с илюзията, че след това Абелар и Елоиза са живели в мир и тишина и са разменяли мъдри писма, но се оказва, че това е само началото на абеларовите страдания. Срещу него се организират религиозни събори, горят книгата му, заточват го многократно в манастири, в които пък монасите непрекъснато се опитват да го убият, а противниците му, които пътуват и изнасят лекции успяват да настроят срещу него много от някогашните му почитатели и приятели.

За Абелар най-важното е да изследва и да преподава, но през голяма част от времето възможността да се занимава с тези неща му е отнета. Освен това живее в постоянен страх. Един от светлите периоди в живота му е отшелничеството му – скоро след като заживява в построена набързо колиба на парчето земя, което му е отпуснато, при него се стичат десетки ученици, изоставили луксозните си градски домове, готови да спят на земята и да пишат на масички от буци пръст. Тъкмо когато се установява и построява параклис, Абелар отново е в опасност и трябва да търси ново убежище.

За негова радост, обаче, Елоиза, вече абатиса на орден, успява да се премести с монахините си на освободеното от Абелар място. След години, на любимата му са поверени тленните му останки, след време самата тя е погребана до него.

Advertisements

Коментари са забранени.