Жени гласуват за мъже

“Къде ги намираш все такива глупаци?!?” попита преди години баща ми, след като се разделих с поредния мъж. “Покажи ми партньора си, за да ти кажа какъв си” заявява Ортега-и-Гасет и вбесява твърде много хора ) От една страна са тези, които смятат, че същността на партньора е неважна, понеже любовта е сляпа и влюбените просто проектират желани качества върху партньорите си. От друга страна са хората, които се смятат за излъгани. Като оставя настрана последните си още непредъвкани връзки, знам, че никога не съм била излъгана и никога не съм проектирала – приемала съм компромиси. Била съм достатъчно глупава да го правя. Ако татко е прав, че въпросните мъже са били глупаци, то и Гасет е прав: щом съм била с глупаци, значи и аз съм глупачка.

Разбира се, не смятам, че повечето хора са толкова емоционално интелигентни като мен, че прозират зад думи и действия толкова надълбоко колкото и аз, но ако някои хора са с недоразвито зрение, това не прави любовта сляпа в същността си, нали? Ако доста хора проектират несъществуващи качества върху желани хора, това не означава, че случващото се непременно е любов. Толкова много явления се изразяват с ограничен репертоар от думи и жестове, и оттам ни е твърде лесно късогледо да ги категоризираме като едно явление. Не всички връзки, в които хората казват или правят еди-какви-си неща са непременно любов.

Нужно ли е чак толкова да се замисляме и да търсим същността, да дефинираме? ОК. Хайде всяка от нас да помисли – иска ли детето й да прилича на мъжа, с когото е в момента? Години след като се беше родил Стоян си дадох сметка, че съм щастлива, че не прилича на баща си. Чак тогава осъзнах, че нося голяма отговорност в избора на бащи за децата си. Не, нямам предвид гените – ето защо осиновяването не ме плаши, но това е друга тема. Имам предвид средата, атмосферата. Ето защо по едно време напуснах един мъж след 8 годишна връзка. Не можех да си позволя да бъда с човек, който е това, което не искам да бъде синът ми. Не мога да си позволя да живея с двоен стандарт: да възпитавам сина си в обратното на това, което приемам у партньора си. А ако имах дъщеря? Какво послание щях да й давам живеейки с този мъж? Че ТОВА е мъжът?!?

Моето решение е частно и мъничко, но когато много жени в едно общество вземат такива решения, те влияят върху облика на нацията като утвърждават или отхвърлят ценности. Така дойде прозрението: със следващия избор на партньор ще утвърдя идеали и ценности пред много хора които ме смятат за авторитет. Не казвам, че всички момичета, които ме възприемат като ментор ще потърсят такива партньори, но неминуемо поне мъничко ще допринеса за оформянето на светоусещането им. На свой ред тези момичета ще въздействат върху децата си и приятелите си…

Ще напиша още неща, ще помогна на още ученици, ще нахраня още гладни и ще направя куп неща, за които все още не подозирам, но това са неща, които може да направи и мъж, нали? (нищожен опит за дефиниране на мъжественото съм направила наскоро тук). Това което мога да направя като жена е да внимавам като избирам мъжете си, т.е. да не бъда с тези,  на които не искам да приличат хипотетичните ми деца – и така до края на света D

В “Изследвания върху любовта” Гасет казва още куп интересни неща, но долу ще видиш само някои по горната тема:

Ортега-и-Гасет започва иследванията си върху любовта с въпроса “Какво е жената, когато е само жена?” т.е. когато не е в ролята на съпруга, майка, сестра, дъщеря. Отговорът му е, че жената е жена, доколкото е вълшебство, идеал – за миг или за вечност … зависи 🙂  Мисията й е да бъде конкретен идеал за мъжа ( а идеали са нещата които могат да очароват, да увличат енергията ни). Оттук социалният живот е “състезание между мъжете да премерят своята годност да бъдат предпочетени от жена”, а ходът на историята – “история на идеалите за мъж, създавани от жената”.

Всяко поколение има свой обобщен идеал за мъжа. Предпочитаните мъже създават семейства, а семействата предават на следващите поколения определени ценности.

“Фантасмагоричният блян, който сънуват девиците в своите будоари, оставя през вековете своя отпечатък по-дълбоко от мечовете на воините. От това което днес вглъбените девойки тъкат в тайните си фантазии, до голяма степен зависи насоката, която след един век ще поеме историята.”

“Всеки феминизъм е едно повърхностно движение, което оставя незасегнат големия въпрос – специфичния начин на женско влияние в историята. Някакъв недостиг на интелектуална съобразителност кара ефикасността на жената да се търси във форми, сходни с тези, свойствени за мъжкото действие. Ясно е, че по този начин ще открием само липси.”

“Не е нужно дълбоката женска намеса в историята да се състои в действие, в работа, в неподвижното, спокойно присъствие на нейната личност”. Женското въздействие е “излъчване”, а женската същност има някакво “атмосферно свойство”.

“Напредъкът на жената се състои в това да стане по-съвършена, създавайки в себе си един нов тип женственост, по-изтънчен и взискателен. По-взискателен? Според мен тази е върховната мисия на жената на Земята – да иска, да изисква съвършенство от мъжа”

Advertisements

Коментари са забранени.