da force, da muse

Любовта и любопитството имат общ елемент – излизането от себе си – да протегнеш ръка за да погалиш или да дадеш, да потърсиш в Google, да се взреш, да се вслушаш в нещо или някой, който е извън теб. Повечето хора са заети със себе си, и дори когато изглежда че излизат навън, то е за да проверят какво впечатление са оставили или пък за да притеглят към себе си, да получат, като, разбира се, в идеалния случай предпочитат да не правят дори тези усилия, а просто да получават съвсем пасивно.

Защо е така?

Струва ми се, че на повечето хора не им достига жизненост, енергия.

Като егалитарен човек досега съм вярвала, че всеки човек се ражда с любовен и любопитен порив, но повечето хора попадат в среда, която подтиска любовта и любопитството. Как става така, обаче, че израстващи в една и съща среда хора са повече или по-малко любопитни и обичащи? Вярно е, че всеки е подложен и на уникални влияния, но когато в относително високохомогенна среда наблюдавам хора с впечатляващо по-висока виталност от останалите, се питам дали все пак не се раждаме с твърде различни нива на жизнена енергия, така както се различаваме по много други генетично заложени признаци.

Юнг казва, че душата е живото нещо в човека, че тя живее от себе си и поражда живот, че с нейната лукава игра на илюзии душата примамва, изкушава за живот инертността на материята която не иска да живее. Тя ни кара да вярваме в невероятни неща, че животът може да бъде живян. Тя е пълна с капани, в които човек да падне, да остане уловен, така че животът да бъде живян – така както Ева не е можела да намери покой докато не е убедила Адам да вкуси забранената ябълка. Ако не беше трепкането и подскачането на душата, човек щеше да изгние в най-голямата си страст – бездействието. (Were it not for the leaping and twinkling of the soul, man would rot away in his greatest passion, idleness.)

Дали е възможно жизнеността да се повишава? Как?

Advertisements

Коментари са забранени.