за нуждата от постоянни припадъци

Една приятелка се влюби – по обичайния страстен и неудържим начин, както се случва дори на флегматичните рационални типове, дори и когато външно не им личи, дори когато се съпротивляват. В такива случаи вниманието е окупирано от нашественика и широкият свят (почти) изчезва от полезрението ти. Някои хора оглупяват дотам, че не са в състояние да се занимават дори с неща които преди за намирали за значими и вълнуващи.

След известно време приятелката ми беше попарена от пробуждането на обичайната си интелигентност и тъжно ми сподели, че иска отново да полудее. Излизането от фазата на първоначалната влюбеност за нея беше знак, че любовта си отива. Нормално. От малки четем приказки за влюбени и гледаме романтични комедии. Всички те свършват до “три дни яли пили и се веселили”. А после накъде? Киното, литературата и фолклорът мълчат. И така, за милиони влюбени любовта си отива с края на сватбеното пътешествие.

За да оцелеят, доста хора приемат циничната позиция, че любовта угасва с последните фойерверки на оглушителното влюбване. Добросъвестните запретват ръкави да изпълняват съпружеските си задължения, и много от тях стигат до тихата ненавист, която поражда всяко нещо което възприемаме като задължително. Романтичните, пък, разочаровано гаснат и / или истерично се опитват да запалят предишния огън и / или сипят огън / кофи студена вода върху главите на партньорите си, които все по-често им се привиждат като свидливи студени садистични типове. Така, повечето хора успяват да убият крехкия ембрион на любовта.

Тези които възприемат “философската” поза, успяват да надмогват досадата като се занимават с други неща. Някои от тях се пазят да не повторят опустошителното упражнение. Романтиците, обаче, се справят трудно с абстиненцията и се скапват дотам, че в живота им всичко посивява. Едни се опитват да го оцветят с розови филми и романи, а други се влюбват отново, за да преживеят същото крушение, но все пак са се чувствали живи известно време. Да, скъпи приятели и съседи, връзките ни са кратки и ужасни или дълги и тягостни, а понякога, да не дава Господ, дълги и ужасни.

Повечето от нас, обаче, не подозират че са гледали само първия сезон на любовта. Светът ни е устроен така, че никога не ни показват следващия, освен в тъмния му вариант, който така или иначе познаваме от собствен опит. Защо се получава така? Защото повечето хора на изкуството също не го познават. Защото ние не бихме го възприели като правдоподобен. Защото сме възпитани да си падаме по драми и припадъци. Пък и не е лесно да покажеш дълголетието на любовта, защото във втория сезон тя е спокойна, размита, атмосферна, обгръщаща всички други неща в живота ни, по-скоро подхранваща ги. Липсва й фокус – тъкно противоположното на първия сезон, в който зрението ни е тунелно.

Вторият сезон се случва на малко хора поради две основни причини. Първата е насаденият ни предразсъдък, че концентрираната лудост и оглупяване трябва да заемат почти цялото ни време и пространство, за да можем да кажем, че живеем в любов. Втората е скуката.

Повечето хора живеят в скука и са скучни сами по себе си. Те търсят начини да се спасят от скуката за сметка на някой друг. Твърде много хора очакват това да бъде любовният им партньор. Когато и двамата са скучни, връзката се изчерпва бързо, освен ако не са отчаяни романтици, които я поддържат известно време с цветя, бонбони и балони. Когато единият не е скучен и се интересува и от други неща, той може да се опита да ги споделя с партньора си, но в много случаи скучните хора просто “не подхващат”, защото не им достига любопиство (обяснявам си това с липсата на енергия), пък и любов. Те страдат и скучаят и изискват да бъдат обгрижвани, забавлявани и утешавани, а много от тях са такива дори в сексуалните си изяви.

Е, тази ситуация е изморителна. Постоянната загриженост дали другият е щастлив и дали се забавлява е изтощителна, съсипваща. Не, не съм от тези които се пестят и ненавиждат партньорите си когато имат проблеми. Говоря за хроничната кухота и сивота, от които повечето хора очакват да бъдат избавени без да си мръднат пръста, но това е мисия невъзможна.

Любовта не може да прогони скуката, но скуката може да обезкърви любовта.

А онези безумни припадъци? Те не изчезват в следващия сезон, а напротив, в неговата широка шарена земя изникват в невъобразими за романтиците моменти – да речем, докато планираш следващата маркетингова стъпка. Толкова е секси.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Advertisements

Коментари са забранени.