Погледни на изток

Tags:

В момента мой ученик, който скоро ще кандидатства в университет в Европа, е на гости на родителите си в Дубай. Разменяме писма и обсъждаме евентуалните училища. Тези дни, след като четох в Newsweek специалното издание за образование, го попитах дали е обмислял да кандидатства в Дубай. Ето какво отговори той:

“От коментарите за тукашните университети, които съм чул, не са много на ниво. Въпреки, че наемат скъпо платени учители, материалът които преподават, е няколко степени зад нашето в Бг даже.”

А ето какво казва Newsweek:

Регионът, който най-силно се конкурира със Запада в областта на висшето образование е Персийският залив, тъй като е МНОГО богат и сравнително стабилен. Емирствата са отделили $ 20 милиарда за културни и образователни проекти – симпозиуми, независими медии, изложения на изкуствата, панаири на книги, филмови фестивали и други прояви вече са типична черта за региона. Генералният директор на кампуса на Сорбоната в Абу Даби го описва като “модерна Андалусия”, оприличавайки го на великия интелектуален център, който процъфтявал в Испания преди хиляда години, като пресечна точка на западната и ислямската култура.

Парите привличат престижни университети да октриват свои филиали. Катар започна тенденцията като примами Корнел, Карнеги-Мелън, Джорджтаун, Тексас и Нортуестърн. Абу Даби – Сорбоната, Ню Йоркския университет и подготвя съвместни проекти с Масачузетския технологичен институт и Джон Хопкинс. Дубай партнира с Харвард, Лондонското бизнес училище и Бостънския университет и строи кампус за Мичиганския щатски университет.

Катар, с население по-малко от милион, започна да харчи по $ 1.5 милиарда на година за образование и изследвания в областта на точните науки. Държавният глава на Дубай стартира фондация с $ 10 милиарда за “да развива знание от световна класа” в региона. Строят се мултимилиардни научни и технологични паркове. Абу Даби налива милиони в амбициозен издателски проект, като се надава да утрои броя на книгите публикувани на арабски всяка година и превежда околко 500 заглавия годишно.

Насилието и нестабилността като цяло са пощадили тази част на света, а добронамерените му и напредничави лидери контрастират с автократите, управляващи Египет и Сирия.

Емирствата като цяло позволяват широка свобода на словото и изразяването, особено сравнени със съседите си от Саудитска Арабия и Египет. Правителствата им дават големи социални свободи на чужденците, с почти нулеви ограничения по отношение на облеклото, алкохола и ролите на мъжете и жените.

Огромните инвестиции в авиолинии и хотели правят тези страни необичайно достъпни, както и визовите режими, които са сред най-либералните в света ( за всички освен за граждани на Израел). Някои места дори предлагат на редовните си посетители електронни карти, с които да преминават без да показват паспортите си. Ето как стават възможни събития като миналогодишния “Фестивал на мислителите”, който събра в Абу Даби 16 нобелови лауреати и повече от 160 интелектуалци от целия свят. Миналата година само в Катар бяха проведени около 140 конференции.

Етническото и национално разнообразие днес в Залива е още един стимул, с който биват привличани американските университети.

Твърде хубаво за да е истина? Всъщност слуховете, които са стигнали до моя ученик са верни. Според Newsweek основният проблем е липсата на значителен брой наистина добри студенти. Преподаватели споделят, че след като се съобразят с нивото на студентите, се налага да преподават “леки” версии на курсовете си, тъй като на местните младежи им липсват основни академични умения, навици, а и знания.

И все пак днес в университетите учат повече хора отколкото сбора на всички студенти през цялата история на човечеството. Така че Персийският залив ще се конкурира с Америка за най-добрите кандидати. Може би е въпрос на по-кратко време, отколкото можем да си представим.

* как е правилно да се пише: Сорбон, Сорбона или Сорбоната?!?

Advertisements

Коментари са забранени.